Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Фестивал на фолклорната носия, Жеравна



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу боси през снега, чорапките ми бяха мокри през цялото време в училище. Очите й, придобили онзи характерен за възрастните хора цвят, се насълзяват. Сребърният й бретон пада над челото, а тя с рязко движение изтрива големи капки сълзи и отмята косата си. Прибирах се мокра, а мама ме събуваше, изпираше скъсаните чорапки и ги изсушаваше. Нямаше други и ги кърпеше. А като ми купиха едни сандалки, ах, каква радост беше, тичах, тичах и скачах да кажа на всички дружки за новите сандали. Тогава нямаше нищо, а днес всичко има, ама не оценят. Очите й отново се пълнят със сълзи.
Тръгваме от Варна към Жеравна за Фестивала на фолклорната носия, там където по-късно ще срещна и баба Мария.

Августовското слънце напича силно. Mагистралата, през която минаваме, е в стил пачуърк. Oбсъждаме с Ани това, как може да има такива пътища и се чудим дали ще издържим в жегата с народни носии – задължителен елемент, за да можеш да посетиш фестивала.

В долната част на Жеравна ни посреща леля Иванка, нашата любезна домакиня и с нея отиваме до къщата й, където ще нощуваме. Китна градинка, с цветя и постлани черги, са първото нещо, което виждаме, след характерния стил на жеравненските къщи. Из вратата изскача баба Мария и с широка усмивка, и на висок глас ни поздравява, за добре дошли. Настаняваме се на втори етаж на къщата и малко след това тръгваме към мястото на фестивала. Жеравна вече е леко оживена и тук там се виждат хора, носещи извезани народни ризи и сукмани в ръце.

Със сериозно усилие обличаме народните носии, за мен - добруджанска, за Ани - шопска. Не че ги избирахме, така се случи, но единият ми корен е добруджански и аз бях изключително щастлива (нищо, че не сложих кърпата в цвят на златните класове на Добруджа). Топлината започва да се усеща.

Посрещат ни свирните на гайдарите и започваме да изкачваме пътечката. Слънчевите лъчи са само прокрадващи се светлини между високите дървета. Блаженна хладнина обзема цялото ти същество. От ляво и дясно е наредена „чаршията”, черги, битови торбички, цървули, разни стари и не толкова неща. Спираме на „Кайвето”, но пясъкът още не е загрял, докато чакаме решаваме, че ще обиколим да разгледаме. Хората стават все повече, усмивката ти все по-голяма, скарата дими с пълна сила, музиката вече лети над гората и тук там хората насядат на чергите си. Румънците вече се чукват за наздраве с юзчета.

Леко прегладнели решаваме, че ще опитаме от майсторлъка на скарата, взимаме си и по чаша бира, питка хляб с шарена сол и тръгваме по някаква пътека, виждаме пейка и забързваме към нея. Приседнахме, чупихме питка с ръце, любувахме се на природата и току някой мине и те огледа в каква премяна си, ти него също. Пихме по едно турско кафе на пясък.


Коментари
2010-09-08 #7
Инна Георгиева
Радвам се че съм те пренесла Лили
2010-09-08 #6
Лили
Инна, като го прочетох това, заедно със снимките все едно съм била с теб ..почти
2010-08-31 #5
Teo
Много силно начало !
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Етно – в дрехите, бижутата и веселбата
· Жената - сила и магия
· Жеравна. Магическо минало -III
· Жеравна. Магическо минало -II
· Жеравна. Магическо минало
· Голяма задушница преди Великия пост
· Да кажем дружина: "Да бъде!"
· Магията на българското хоро
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Четвъртък
12
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Собствените ни убеждения. Собствените?
Група психолози решават да повторят в днешно време един социален експеримент на прочутия американски...
Лица от класическото изкуство в модерността
Какво ще кажете, ако срещнете Мона Лиза в метрото? А ако тя е гадже на Ван Гог? Или може би й изневерява...
Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!
„Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко...
Левски
-Бате, кой е тоя синеок герой ? -Левски, мило братче, се нарича той. В робство и неволя, беден...
"Спасова могила" - Елин Пелин
Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му...
Откриването на Америка като кулинарна революция - II
Фасулът Бобът вероятно е едно от най-старите културни растения в света. Произхожда от Южна Америка,...
Пътеката на страха
Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение....
Ветрената мелница
На хубавият изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже и големият недовършен и изоставен...
Неповторимата Прага - III
Пражкият храд Обиколката ни на Прага продължава. Следващата ми цел е Пражкият храд или Градската крепост....
13 март: на тази дата е роден Панчо Владигеров
Панчо Владигеров (13 март, 1899 г. - 8 септември, 1978 г.) е представител на така наречено “второ поколение”...
Познаваме ли законите?
За жените често се говори като за „слабия пол“ и с това идва и внушението, че те са по-уязвими и се нуждаят...
Идея за тематично парти: Булченско парти
Вие сте настояща или бивша омъжена жена, която още пази булченската си рокля. Вие имате приятелки със...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook