Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Фестивал на фолклорната носия, Жеравна



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу боси през снега, чорапките ми бяха мокри през цялото време в училище. Очите й, придобили онзи характерен за възрастните хора цвят, се насълзяват. Сребърният й бретон пада над челото, а тя с рязко движение изтрива големи капки сълзи и отмята косата си. Прибирах се мокра, а мама ме събуваше, изпираше скъсаните чорапки и ги изсушаваше. Нямаше други и ги кърпеше. А като ми купиха едни сандалки, ах, каква радост беше, тичах, тичах и скачах да кажа на всички дружки за новите сандали. Тогава нямаше нищо, а днес всичко има, ама не оценят. Очите й отново се пълнят със сълзи.
Тръгваме от Варна към Жеравна за Фестивала на фолклорната носия, там където по-късно ще срещна и баба Мария.

Августовското слънце напича силно. Mагистралата, през която минаваме, е в стил пачуърк. Oбсъждаме с Ани това, как може да има такива пътища и се чудим дали ще издържим в жегата с народни носии – задължителен елемент, за да можеш да посетиш фестивала.

В долната част на Жеравна ни посреща леля Иванка, нашата любезна домакиня и с нея отиваме до къщата й, където ще нощуваме. Китна градинка, с цветя и постлани черги, са първото нещо, което виждаме, след характерния стил на жеравненските къщи. Из вратата изскача баба Мария и с широка усмивка, и на висок глас ни поздравява, за добре дошли. Настаняваме се на втори етаж на къщата и малко след това тръгваме към мястото на фестивала. Жеравна вече е леко оживена и тук там се виждат хора, носещи извезани народни ризи и сукмани в ръце.

Със сериозно усилие обличаме народните носии, за мен - добруджанска, за Ани - шопска. Не че ги избирахме, така се случи, но единият ми корен е добруджански и аз бях изключително щастлива (нищо, че не сложих кърпата в цвят на златните класове на Добруджа). Топлината започва да се усеща.

Посрещат ни свирните на гайдарите и започваме да изкачваме пътечката. Слънчевите лъчи са само прокрадващи се светлини между високите дървета. Блаженна хладнина обзема цялото ти същество. От ляво и дясно е наредена „чаршията”, черги, битови торбички, цървули, разни стари и не толкова неща. Спираме на „Кайвето”, но пясъкът още не е загрял, докато чакаме решаваме, че ще обиколим да разгледаме. Хората стават все повече, усмивката ти все по-голяма, скарата дими с пълна сила, музиката вече лети над гората и тук там хората насядат на чергите си. Румънците вече се чукват за наздраве с юзчета.

Леко прегладнели решаваме, че ще опитаме от майсторлъка на скарата, взимаме си и по чаша бира, питка хляб с шарена сол и тръгваме по някаква пътека, виждаме пейка и забързваме към нея. Приседнахме, чупихме питка с ръце, любувахме се на природата и току някой мине и те огледа в каква премяна си, ти него също. Пихме по едно турско кафе на пясък.


Коментари
2010-09-08 #7
Инна Георгиева
Радвам се че съм те пренесла Лили
2010-09-08 #6
Лили
Инна, като го прочетох това, заедно със снимките все едно съм била с теб ..почти
2010-08-31 #5
Teo
Много силно начало !
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Етно – в дрехите, бижутата и веселбата
· Жената - сила и магия
· Жеравна. Магическо минало -III
· Жеравна. Магическо минало -II
· Жеравна. Магическо минало
· Голяма задушница преди Великия пост
· Да кажем дружина: "Да бъде!"
· Магията на българското хоро
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Събота
6
Юни 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Винаги ще има още една възможност
"Лудост е, да мразиш всички рози, защото си се убол на една от тях, да изоставиш всички мечти, защото...
Романс
И достигнахме дивия пролетен бряг през мъглата на яростни клони. Върху мокрия пясък в мъчителен бяг някой...
Вечният конфликт между поколенията
„Днешното поколение за нищо не става...“ Това не е реплика подочута на пазара от вечно мърмореща старица....
9 май - Ден на Европа
Днес празнуваме Деня на Европа, както и победата над хитлерофашизма, и с това - края на най-голямата...
Новите бележници внасят една съществена промяна
Броени дни преди новата учебна година стана ясна една промяна в ученическите бележници. Поводът за въвеждането...
Не оставяй дребни умове да те убедят, че мечтатата ти е твърде голяма
Не оставяй дребни умове да те убедят, че мечтатата ти е твърде голяма....
Ако душата ви се протегне към някой, не се съпротивлявайте
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш, но само ти избираш кой да остане....
Ден 4 - Постове и пости: Всеки и всичко бърза. Хора, думи, събития...
Слънце. Кафе. Думи. Врабче. Много са. Сърце. Отляво. Море. Да си на слънчево място, оставил работни...
Малката къща - Валери Петров
Къде изчезна, малка къщо, със барелефа над вратата си? Едно чудовище могъщо разчиства твоите остатъци. Балкончето...
Нуждата от красота
Възможно е някои да се усъмнят, че такава нужда изобщо съществува. Красотата е нещо, което звучи толкова...
"Очите му бяха най-хубавите и изразителни лисичи очи"
Лисичето стоеше на пътечката, клекнало на задницата си. Ушите му, кадифеночерни и твърде големи за неговата...
Мери Едуардс Уокър - жената, която промени лицето на медицината
Мери Едуардс Уокър е лекар, феминистка и активистка за правата на жените. Тя е първата жена, получила...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook