Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - II


С интерес наблюдаваме как грънчар учи младоци да си направят глинен съд, току протрива брада продавача на цървули, а ножарят обяснява от каква стомана са му ножовете. Пече се и хляб по каракачански. Пекарят нагрява, голям, кръгъл, разлат глинен съд - подница, и нещо като похлупак от метал с дръжка - връшник, върху който има жар. Нагрятата подница се изважда на тревата, вътре се поставя хляб, захлупва се с връшника, върху който има жар и така докато се изпече хляба.

Малко по-нагоре засукани момци въртят чевермета, а стари баби бъркат боб и леща. Родопски гайди и зурни от Гоце Делчевско вече пропиват носията ти. Кръшни моми и момци тропат под звуците им. Присядаме и с присъщо женско любопитство се потапяме в приказката – Българската народна приказка (добре де има и други националности).

В носия никой не изглежда лошо. Няма ниски, дебели, кривокраки и немодерни. Всеки гордо пристъпва, сякаш носи на себе си 100 оки злато. Окото не може да се нарадва, всичко е различно, а някак си близко. Сещам се за баща ми, който ме пита преди да тръгна, от къде имам такова желание за подобни неща, след като у дома никога не се е държало на това, а съм расло градско чедо. Трябва да си бил на фестивала за да си отговориш на този въпрос. Трябва! Търсех думи за да ви обясня защо е така, но думите са безсилни пред тази магия.

Засвирват гайди, чорбаджията Христо пристъпва тежко с ботуши, а зад него момци носят чевермета, които цял ден въртяха на бавен огън. Празнично ги окачват и сякаш това се явява катализатор на още по-безспирна веселба. Хората прииждат, а там зад ъгъла, като змия се вие, тежка софра, постлана с шарени черги и меки възглавнички, трикраки масички, чакаща своите гости. Залязващото слънце рисува картини. И скоро всички се запътваме към голямата сцена за концерта на Северняшки ансамбъл - Плевен. Там вече леко причаква луната и танцьорите ни понасят в ритъма на танците.

Връщаме се, взимаме ракия в юзче, то остава за спомен. Момъкът, който сипва или е луд или е Луд. В добрият смисъл. Танцува, подскача, подвиква, че най-добрата ракия има. Кара ме да се усмихна до уши. В полумрака си казваме наздраве със „съседите” по черга, получавам комплимент, че имам малки крачета (такъв не съм имала). Смеем се, а народното веселие не спира. Скоро емоциите стоварват тежки криле над плещите ни и хващаме калдаръма на Жеравна, за да се приберем при леля Иванка и баба Мария. Тежки, сякаш дъждовни, облаци танцуват с луната, почти мистично изглежда къщата, преди да се приберем. Заспиваме мигновено.

Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жеравна. Магическо минало -III
· Жеравна. Магическо минало -II
· Жеравна. Магическо минало
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Неделя
20
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Никога не се отказвай...
Никога не се отказвай от нещо, за което мислиш всеки ден!...
Затова и вие не тъжете
Проявете малко деликатност! Лятото и без това разбира. Сигурно не му е най-приятно да повтаряте, че...
Баба Тонка Обретенова - несломимата сила на българската жена
"Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам...
Изкуството да чакаш на опашка
Чакането на опашки у нас е национален спорт. Причините са толкова много, колкото са характерните образи...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...подпиши се под нея....
Коледното послание на Джон Ленън
На 8 декември 1980 г. пред дома си е застрелян Джон Ленън. Новината обикаля настръхналия от омраза свят...
Ден 10 - Постове и пости: Прекрасното не идва за миг, а заради много мигове преди него
Като слънчев домат, сушен после на тъмно и сухо. Като тръпчива маслина, натопена в марината. Като прясната...
Ърнест Хеминуей за писането и книгите
„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“ Ърнест Хемингуей...
Томас Харди – „Понякога импулсът е много по-силен от преценката ни“
Нищо не е толкова странно, че да не се е случвало никога. Томас Харди е английски автор,...
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим....
10 вдъхновяващи мисли на Мая Анжелоу
"Научила съм, че можеш да разбереш много за човек по начина, по който се справя с три неща: дъждовен...
Да четеш въпросителни
Видя ли, наистина видя ли снега, звездите, красотата с котешки стъпки Докосна ли, наистина докосна...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook