Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III


Събуждам се както обикновено и в града - 6:30ч. Чувам, че в двора денят отдавна е минал своето начало. Въртя се още малко в леглото. Слизам в двора, но не намирам никого (по-късно разбирам, че в задния двор се пече пипер) Запътвам се към кафенето на Димчо Кехая, да си взема кафе за разсънване. В кафенето ме посреща Калин, чорбаджията на заведението , който разпознавам (и знам името му) от снимки от предишни години на фестивала. Питам за кафе, предлагат ми и турско, искам еспресо в две чаши за из път. Чакам и се оглеждам, питам за статуята на Димчо Кехая, която стоеше пред кафенето, собственикът с тъга ми казва, че са я откраднали. Кафето идва, а аз тръгвам без да платя, на вратата се сепвам и се връщам „За малко да не платя”, а той се смее и ми казва, че може и друг път.

На вратата на къщата ме посреща баба Мария, оставям кафето, събуждам Ани, поглеждам китната градинка през терасата и слизам при баба Мария в двора. Говорим си за живота в Жеравна, за нейното детство и за това, че днес всичко има, но ние не можем да го оценим. От време на време става и върши някаква работа из двора.

Вече с лекота обличам носията, сякаш съм го правила цял живот, слизаме по калдаръма, отпиваме водица от чешмата пред църквата Свети Никола, а отдолу иде...селски ерген, с мустак и калпак, китка, пояс, елек, абе момък та свети. С бурен смях го приканваме да се снимаме, стигаме до фестивала, гайдарите ни посрещат, а от ляво е скупчена голяма купа с дърва и съчки. Веселието е още по-голямо, хората по-многобройни.

Събота е и тези, които не са могли да дойдат още в петък, вече са тук. Чаршията кипи (поне от любопитни зяпачи), обядваме с боб и решаваме, че ще пийнем по едно турско кафе при Димчо Кехая, така както сме си с носиите. На вратата стопанката ни предлага и баклава, кимаме утвърдително, вкусна беше, макар като вид, не точно позната за мен. С мек пълнеж, а не само кори и плънка. Ани намира четирилистна детелина в дворчето, до нас присядат група моми и момци и се снимат. Тръгваме към фестивала отново защото от фестивалното вестниче, знаехме че в 18:30 ч. започват борбите. За първи път наблюдавам подобни. Млади момчета, чудя се на шега или наистина е това, някои хватки изглеждат болезнени.

Скоро отново сме на голямата сцена, всеки се настанява удобно на поляната. Христо Димитров (главен организатор на фестивала) излиза и ни разказва за първите участници: „Стъпят ли на тревата, там няма да поникне, за това на тази сцена ще танцуват”- Ямболските коледари. Танцът е впечатляващ (дори незапознат човек, като мен, може да го види с просто око), сцената се тресе под мощните им удари с крака и току отекват в сърцето ти. Времето става изключително студено, съжалявам че нямаме одеяло, завивам босите си крака в тревата, помага. За догодина вече знам, ще нося одеяло и голяма черга. Гостите от Румъния и Гърция приключват изпълнения, а скоро всички слизаме в началото на фестивала за танците на нестинарите.

Всички сме се събрали около купчината жарава, бавно и методично главният нестинар разстила живите въглени в кръг, единствената светлина наоколо. Нестинарка с икона в ръце, почти магично преминава през жарта, хората претаяват дъх и шушукат. Ту минава леко, ту забива нозе в горещата жар, току се завърти и около тялото й за миг се появяват огнени криле.

Местим се в дясно, купчината дърва, която видяхме по-рано пламва, сякаш стигайки небесата, хората се хващат за ръце и магични стъпки, музика и веселие заливат всички присъстващи. Някои остават да спят в под звездите, други да танцуват омагьосани.


Трети ден, тичам отново за кафе, пийвам, връщам се в къщата обличаме носиите, сбогуваме се с леля Иванка и баба Мария. Качаме се облечени с носиите в колата, хората по пътя ни гледат и се подсмихват, шегуваме се с Ани, че нашата каруца е модерна. Стигаме познатото място. Закусваме с геврек и баница с айрян, магията неспира, чорбаджията известява края на фестивала, скоро всеки без носия може да влезне, тръгваме а по пътя срещаме хора без носии.

Пътуваме за Варна.
- Усещаш ли, че досега наистина бяхме в друго време, влизаме в цивилизацията... - ми казва плахо Ани.
Мълча.




Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Коментари
2013-07-21 #18
pepa
това е една магия в която се потапяш и не искаш да свърши тази година пак сме там живот и здраве
2010-09-08 #17
qstrov_92
верно бе ама на кой да му дойде на акъля
2010-09-07 #16
Инна Георгиева
Здравей qstrov_92, защо не попиташ организаторите
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жеравна. Магическо минало -III
· Жеравна. Магическо минало -II
· Жеравна. Магическо минало
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Сряда
19
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
На тази дата: Родена е Стоянка Мутафова
Едва ли има по-обичана от нея. По-неуморна, жизнерадостна. Стоянка Мутафова е неизчерпаем източник на...
Забрави достатъчно, за да продължиш. Помни достатъчно, за да не се повтори
Забрави достатъчно, за да продължиш. Помни достатъчно, за да не се повтори....
Сюзън Зонтаг: "Да фотографирате означава да удостоите със значение."
Сюзън Зонтаг (16 януари 1933 г. - 28 декември 2004 г.) е известна публицистка, есеистка, писателка и...
Даровете на влъхвите
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един...
Никога не забравяй кой ти е помогнал, докато всички други са се оправдавали
Никога не забравяй кой ти е помогнал, докато всички други са се оправдавали. ...
Есен в Странджа - III
Вече съм на път към Петрова нива и този път съм по-обнадеждена, че ще видя меандрите. Осечката от село...
Ако си направил добро - замълчи. Ако са ти направили добро - разкажи
Ако си направил добро - замълчи. Ако са ти направили добро - разкажи....
Отбелязваме рождението на Мария Калас
Великата Мария Калас е най-харизматичната оперна певица на ХХ век. Нейният феноменален сопран, съчетан...
Беладоната и чародейната сила на прелъстяването
Имената на беладоната съхраняват от векове тайнствената й мощ. Противоречието на нейната употреба се...
Благи думи за Благовещение: "Обичам те! За всичко!"
Здравейте, Hera.bg! Искам да отправя думи на благодарност към по-голямата ми сестра Таня. И да ви...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря ти, човеко с голямо име!"
Господ с награда дари ме - да те имам и зова по име, когато болен, обезверен или омерзен съм, благодаря...
Кои са най-популярните имена за новородени през 2018 г. в България
От началото на 21-ви век наред с традиционните за България все по-често се избират имена, които са популярни...
Джорджо Армани: "Разликата между стил и мода е в качеството."
"Правя мода за истински хора. Мисля за клиентите през цялото време. Няма нищо ценно в това да създаваш...
Любовно дълголетие
Преди да притъмнея от обида. Преди да озверееш от безсилие. Събирам честност - за да си отида. И конят...
След майчинството можеш да поискаш по-малко работни часове
След приключване на майчинството, родителите могат да поискат да работят по-малко часове. Това гласи...
Притча за критиката
В Индия имало един много известен майстор-художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за...
Вечният конфликт между поколенията
„Днешното поколение за нищо не става...“ Това не е реплика подочута на пазара от вечно мърмореща старица....
Съмнението е убило повече мечти, отколкото провалът
Съмнението е убило повече мечти, отколкото провалът....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook