Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Домашна лютеница


Има ли човек, който да не обича домашна лютеничка? Няма! Или ако има, то са толкова малко, че няма да влезнат в статистиката. :)
Домашната лютеница не излиза много по-евтина от купешката, особено ако си купуваш зеленчука. Предимство е, че знаеш какво има вътре в нея - без оцветители и консерванти, създадено от твоите ръце - идея, която ме радва особено.

Често ви разхождам в спомените на моето детство, днес отново ще го направя. (ако искаш прескочи направо към рецептата).

Всичко започна от килера на баба. Там, в малки буркани от детски пюрета, имаше домашна лютеница. Как, кога и къде я е правила не зная, тя живееше в панелен блок. Но лютеницата! Нея я помня, братовчедка ми също :) Двете редовно молехме баба да ни отвори бурканче с лютеница. Майките на всички мои другарчета правеха лютеница също, винаги излизаха с намазани филии пред блока, но у дома лютеница не се правеше. Това бе и началото на един системен тормоз над моите родители "Искам домашна лютеница!".

Някак си това съвпадна с едно странно решение на моите родители: да бъдем градинари. Така започнахме да ходим на "ранчото" както му казвахме. Ранчото беше една градинка с особено камениста почва, собственост на колежка на татко. Та там, първите няколко години, майка бе решила, че трябва да посади 180 корена домати. Който е гледал домати знае... Изведнъж, като решат, че ще зреят, се хващаш за главата. Няма какво да ги правиш - бързо започват да омекват (не е като днешния домат да стои 3 седмици и да не мръдне) От тези домати имаше и за консервиране, за сокове, и белени, и небелени, и цели, и на кубчета - да ти втръсне от домати (не и като ги ядеш).
Така заветно се оказа, че ще има и за... лютеница! (Аз победих)

Какви (млади) ентусиасти (родителите ми). Такива огромни тави, каквито се използват за направата на лютеница нямахме и родителите ми ги взимаха от някъде. Машинка, която да отделя люспите от доматите също нямахме и пак се взимаше от някаква леля. Дърва се купуваха специално за случая от Топливо. Пиперът купувахме от бати "незнам кой", който отглежда пипер, защото на нашето „ранчо” пипер не можеше да порасте – той си иска хубава почва. Въобще това беше връх на ентусиазъм, който за лютеницата трая 3-4 години, а за "ранчото" 5-6 години.

Процедурата за направа на лютеница бе следната:
сваляне на буркани от тавана и измиването им. Измиване на доматите, нарязването им на едри парчета (с отстраняване на дръжките), смилането им чрез машинка. Измиване, почистване от семки и печене на голяяяяма тенекия в междублоковото пространство. За пиперът - печене, белене и мелене на същата машинка. Следваше извиране на смлените домати (последните години започнахме да използваме доматено пюре, за да става по-бързо), по някое време като се сгъсти сместа се добавяше олиото и подправките.

Това, което бе характерно за нашата семейна рецепта, е че освен пипер, домати, захар, сол и черен пипер добавяхме и кимион в лютеницата. Имахме едно месингово хаванче, в него татко счукваше кимионът и черният пипер. През по-голяма част от времето той бъркаше лютеницата, с дълга дървена лъжица, като от време на време, даваше тази отговорна задача на брат ми и така докато лютеничката се сгъсти.

Пълнехме бурканите (и с брат ми се омазвахме до уши от ядене), а после ги варяхме в един голям електрически казан на терасата (модерна работа). Следваше разпределяне на бурканите между мен и брат ми и няколко бройки - общи за всички. Запасите с лютеница, подобно на компота от ягоди се пазеха яростно.

Днес и моят брат прави лютеница, така както трябва да е , на теферич, с тенекия, дърва и тава, само рецептата му е малко по-друга - вижте я :)

Коментари
2014-02-05 #3
на филияс
кви са тия глупости че лютеницата не била полезна аз маам лютеница кат луд па ми нема нищо
2011-05-12 #2
Инна Георгиева
Като цяло, най-добре е доматите да се консумират в сурово състояние наистина. Обаче, ако организмът ти е здрав, да изядеш филия домашна лютеница или пък някаква друга апетитка, на два месеца веднъж, не е никак, ама никак фатално. Здравият организъм може да изхвърля и преработва вещества, които нездравия не може.
Иначе смятам, че повечето хора не правят лютеница. Прекалено голяма играчка е. А тези, които правят, най-вероятно като мен просто са \"фенове\" на идеята за домашна храна и вкусни спомени.
2011-05-10 #1
didatzeni
Аз съм от малцината българи,които нито употребяват,нито правят,нито купуват лютеница.Имам гастрит и не мога да рискувам със здравето си.Пресни домати консумираме целогодишно - и в салати и в готвенето.Не консервираме никакви храни.Стараем се да се храним здравословно.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Доматено чътни със сушени кайсии
· Домашна лютеница -II част (рецепта)
· Домашната лютеница "на брата"
· Дивите ягоди - съкровище в малка опаковка
· Маринован джинджифил
· Портокаловите корички - безвреден аромат за сладкиши
· Салата с ряпа дайкон
· Зеленчукова запеканка
· Крем супа със зеленчуци и овесени ядки
· От светлините на Седмицата на модата, Париж - Alexander Vauthier Fall Winter 2014
· Райската ябълка
· Карфиолът - II
· Лятна салата с нахут, булгур и сезонни зеленчуци
· Летен коктейл "Горещо сърце"
· Печено свинско бон филе
Петък
25
Юли 2014
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бисквити с тиква
Докато изрязвах с формички тези бисквити се чудех с какво да изрежа тестото за да получа формичка на...
Спаначени "мъфини" с готови кори
Здравейте приятели от Hera.bg! Искам да участвам в новия конкурс, защото искам най- вече да споделя рецепта,...
Ориз - за гарнитура
Оризът за гарнитура можем да използваме за всякакви кебапи, задушени и печени меса и птици. Той е класика...
Мързелив Ягодов чийзкейк
Сладкишът е без печене, става бързо и лесно. Подходящ е и за начинаещи сладкари. В оригиналната рецепта...
Омайният кардамон
От появата му на територията на Южна Индия и Шри Ланка до днес растението с латинско название Elettaria...
Сок от джанки
Обичам да се връщам към детството си, като всеки нормален човек. Там се крие цяла съкровищница от спомени,...
Печен омлет с тиквички
За любовта ми към тиквичките вече съм споделяла. След като две близки семейства, по едно и също време,...
Ароматни коледни сладки
Празничните коледни сладки са наричани най-често джинджифилови. За мен обаче най-важната и ароматна подправка...
Подправени масълца
Подправените масла са страхотно допълнение към топли ястия а в някои случаи се готви и самия продукт...
Димитровден - Рецепти за Димитровската трапеза
На Димитровден (26 октомври) наричан още Митровден, дедите ни приключвали със селскостопанската работа...
Крем супа от боб
Бяхме на една виличка и домакинята бе решила да направи салата от зрял боб. Уви, беше позабравила боба...
Салата от булгур, авокадо, царевица и мини лукчета
Заради наличието на булгур салатката има и повече въглехидрати, но всъщност именно заради това може да...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    Стани автор     RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook