Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Домашна лютеница


Има ли човек, който да не обича домашна лютеничка? Няма! Или ако има, то са толкова малко, че няма да влезнат в статистиката. :)
Домашната лютеница не излиза много по-евтина от купешката, особено ако си купуваш зеленчука. Предимство е, че знаеш какво има вътре в нея - без оцветители и консерванти, създадено от твоите ръце - идея, която ме радва особено.

Често ви разхождам в спомените на моето детство, днес отново ще го направя. (ако искаш прескочи направо към рецептата).

Всичко започна от килера на баба. Там, в малки буркани от детски пюрета, имаше домашна лютеница. Как, кога и къде я е правила не зная, тя живееше в панелен блок. Но лютеницата! Нея я помня, братовчедка ми също :) Двете редовно молехме баба да ни отвори бурканче с лютеница. Майките на всички мои другарчета правеха лютеница също, винаги излизаха с намазани филии пред блока, но у дома лютеница не се правеше. Това бе и началото на един системен тормоз над моите родители "Искам домашна лютеница!".

Някак си това съвпадна с едно странно решение на моите родители: да бъдем градинари. Така започнахме да ходим на "ранчото", както му казвахме. Ранчото беше една градинка с особено камениста почва, собственост на колежка на татко. Та там, първите няколко години, майка бе решила, че трябва да посади 180 корена домати. Който е гледал домати знае... Изведнъж, като решат, че ще зреят, се хващаш за главата. Няма какво да ги правиш - бързо започват да омекват (не е като днешния домат да стои 3 седмици и да не мръдне) От тези домати имаше и за консервиране, за сокове, и белени, и небелени, и цели, и на кубчета - да ти втръсне от домати (не и като ги ядеш).
Така заветно се оказа, че ще има и за... лютеница! (Аз победих)

Какви (млади) ентусиасти (родителите ми). Такива огромни тави, каквито се използват за направата на лютеница нямахме и родителите ми ги взимаха от някъде. Машинка, която да отделя люспите от доматите също нямахме и пак се взимаше от някаква леля. Дърва се купуваха специално за случая от Топливо. Пиперът купувахме от бати "незнам кой", който отглежда пипер, защото на нашето „ранчо” пипер не можеше да порасте – той си иска хубава почва. Въобще това беше връх на ентусиазъм, който за лютеницата трая 3-4 години, а за "ранчото" 5-6 години.

Процедурата за направа на лютеница бе следната:
Сваляне на буркани от тавана и измиването им. Измиване на доматите, нарязването им на едри парчета (с отстраняване на дръжките), смилането им чрез машинка. Измиване, почистване от семки и печене на голяяяяма тенекия в междублоковото пространство. За пиперът - печене, белене и мелене на същата машинка. Следваше извиране на смлените домати (последните години започнахме да използваме доматено пюре, за да става по-бързо), по някое време като се сгъсти сместа се добавяше олиото и подправките.

Това, което бе характерно за нашата семейна рецепта, е че освен пипер, домати, захар, сол и черен пипер добавяхме и кимион в лютеницата. Имахме едно месингово хаванче, в него татко счукваше кимионът и черният пипер. През по-голяма част от времето той бъркаше лютеницата, с дълга дървена лъжица, като от време на време, даваше тази отговорна задача на брат ми и така докато лютеничката се сгъсти.

Пълнехме бурканите (и с брат ми се омазвахме до уши от ядене), а после ги варяхме в един голям електрически казан на терасата (модерна работа). Следваше разпределяне на бурканите между мен и брат ми и няколко бройки - общи за всички. Запасите с лютеница, подобно на компота от ягоди се пазеха яростно.

Днес и моят брат прави лютеница, така както трябва да е , на теферич, с тенекия, дърва и тава, само рецептата му е малко по-друга - вижте я :)

Коментари
2014-02-05 #3
на филияс
кви са тия глупости че лютеницата не била полезна аз маам лютеница кат луд па ми нема нищо
2011-05-12 #2
Инна Георгиева
Като цяло, най-добре е доматите да се консумират в сурово състояние наистина. Обаче, ако организмът ти е здрав, да изядеш филия домашна лютеница или пък някаква друга апетитка, на два месеца веднъж, не е никак, ама никак фатално. Здравият организъм може да изхвърля и преработва вещества, които нездравия не може.
Иначе смятам, че повечето хора не правят лютеница. Прекалено голяма играчка е. А тези, които правят, най-вероятно като мен просто са \"фенове\" на идеята за домашна храна и вкусни спомени.
2011-05-10 #1
didatzeni
Аз съм от малцината българи,които нито употребяват,нито правят,нито купуват лютеница.Имам гастрит и не мога да рискувам със здравето си.Пресни домати консумираме целогодишно - и в салати и в готвенето.Не консервираме никакви храни.Стараем се да се храним здравословно.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Доматено чътни със сушени кайсии
· Домашна лютеница -II част (рецепта)
· Домашната лютеница "на брата"
· Сладко от боровинки
· Ползата от ферментиралите храни - II
· Как да: Приготвим сушени домати
· Постен сладкиш с ябълки и грис
· Бок чой - екзотичният братовчед на зелето
· Зелеви сарми с праз и гъби
· Есента е много тиха
· 7 начина да повишим имунитета си
· Есенна грижа за косата
· Лятна суперсалата с кейл, спанак и авокадо
· Бърз обяд с аромат на лято
· Салата от червено цвекло, ябълка и грейпфрут
Сряда
5
Август 2015
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да: Изберем прясна риба
Няма нищо по вкусно от прясната риба, но и няма нищо по-отвратително от развалената. Тези две състояния...
Агнешко бутче с картофи
Рецептата, която ви предлагам съм записала от свекървата. И бутчето от снимките е нейно произведение...
Кюфтета от тиквички
Кюфтенцата от тиквички са една често приготвяна рецепта от домакинствата. И като такава може да се срещне...
Козунак + козуначени кифлички
Никога, ама никога, не помня у дома да се е правил козунак. Даже и баба не се досещам да е месила козунаци....
Японската кухня - II
Месо Като цяло месните блюда не са характерни за японската кухня. Домашни животни тук никога не са отглеждани,...
Картофи на фурна със свинско и прясна чубрица
Прясната чубрица има по-нежен аромат от сушената, наскоро имах възможност да си набера за това и присъства...
Червената леща - за повече желязо през пролетта
Лещата е едно от най-старите култивирани бобови растения изобщо. Тя е била източник на ценни протеини...
Всичко за халвата
Халвата е един от най- популярните ориенталски десерти и има дълбока традиция и у нас. Не само заради...
Кюфтенца с булгур, броколи и таханов сос
Булгурът има високо съдържание на въглехидрати, но за сметка на това и също високо съдържание на фибри....
Никулденски шаран със сини сливи
Едно предложение за празника на Свети Николай, когато на масата задължително присъства шаранът. шаран...
Кулинарните тайни на барбекюто
Лятото не е същото без поне едно хубаво барбекю с приятели. Дали е в задния двор, който обикновено се...
Петел яхния
Петел яхния е характерно ястие за трапезата на Димитровден 1 петел /или кокошка/ 1 кг лук 1-2 ...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    Стани автор     RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook