Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Домашна лютеница


Има ли човек, който да не обича домашна лютеничка? Няма! Или ако има, то са толкова малко, че няма да влезнат в статистиката. :)
Домашната лютеница не излиза много по-евтина от купешката, особено ако си купуваш зеленчука. Предимство е, че знаеш какво има вътре в нея - без оцветители и консерванти, създадено от твоите ръце - идея, която ме радва особено.

Често ви разхождам в спомените на моето детство, днес отново ще го направя. (ако искаш прескочи направо към рецептата).

Всичко започна от килера на баба. Там, в малки буркани от детски пюрета, имаше домашна лютеница. Как, кога и къде я е правила не зная, тя живееше в панелен блок. Но лютеницата! Нея я помня, братовчедка ми също :) Двете редовно молехме баба да ни отвори бурканче с лютеница. Майките на всички мои другарчета правеха лютеница също, винаги излизаха с намазани филии пред блока, но у дома лютеница не се правеше. Това бе и началото на един системен тормоз над моите родители "Искам домашна лютеница!".

Някак си това съвпадна с едно странно решение на моите родители: да бъдем градинари. Така започнахме да ходим на "ранчото", както му казвахме. Ранчото беше една градинка с особено камениста почва, собственост на колежка на татко. Та там, първите няколко години, майка бе решила, че трябва да посади 180 корена домати. Който е гледал домати знае... Изведнъж, като решат, че ще зреят, се хващаш за главата. Няма какво да ги правиш - бързо започват да омекват (не е като днешния домат да стои 3 седмици и да не мръдне) От тези домати имаше и за консервиране, за сокове, и белени, и небелени, и цели, и на кубчета - да ти втръсне от домати (не и като ги ядеш).
Така заветно се оказа, че ще има и за... лютеница! (Аз победих)

Какви (млади) ентусиасти (родителите ми). Такива огромни тави, каквито се използват за направата на лютеница нямахме и родителите ми ги взимаха от някъде. Машинка, която да отделя люспите от доматите също нямахме и пак се взимаше от някаква леля. Дърва се купуваха специално за случая от Топливо. Пиперът купувахме от бати "незнам кой", който отглежда пипер, защото на нашето „ранчо” пипер не можеше да порасте – той си иска хубава почва. Въобще това беше връх на ентусиазъм, който за лютеницата трая 3-4 години, а за "ранчото" 5-6 години.

Процедурата за направа на лютеница бе следната:
Сваляне на буркани от тавана и измиването им. Измиване на доматите, нарязването им на едри парчета (с отстраняване на дръжките), смилането им чрез машинка. Измиване, почистване от семки и печене на голяяяяма тенекия в междублоковото пространство. За пиперът - печене, белене и мелене на същата машинка. Следваше извиране на смлените домати (последните години започнахме да използваме доматено пюре, за да става по-бързо), по някое време като се сгъсти сместа се добавяше олиото и подправките.

Това, което бе характерно за нашата семейна рецепта, е че освен пипер, домати, захар, сол и черен пипер добавяхме и кимион в лютеницата. Имахме едно месингово хаванче, в него татко счукваше кимионът и черният пипер. През по-голяма част от времето той бъркаше лютеницата, с дълга дървена лъжица, като от време на време, даваше тази отговорна задача на брат ми и така докато лютеничката се сгъсти.

Пълнехме бурканите (и с брат ми се омазвахме до уши от ядене), а после ги варяхме в един голям електрически казан на терасата (модерна работа). Следваше разпределяне на бурканите между мен и брат ми и няколко бройки - общи за всички. Запасите с лютеница, подобно на компота от ягоди се пазеха яростно.

Днес и моят брат прави лютеница, така както трябва да е , на теферич, с тенекия, дърва и тава, само рецептата му е малко по-друга - вижте я :)

Коментари
2014-02-05 #3
на филияс
кви са тия глупости че лютеницата не била полезна аз маам лютеница кат луд па ми нема нищо
2011-05-12 #2
Инна Георгиева
Като цяло, най-добре е доматите да се консумират в сурово състояние наистина. Обаче, ако организмът ти е здрав, да изядеш филия домашна лютеница или пък някаква друга апетитка, на два месеца веднъж, не е никак, ама никак фатално. Здравият организъм може да изхвърля и преработва вещества, които нездравия не може.
Иначе смятам, че повечето хора не правят лютеница. Прекалено голяма играчка е. А тези, които правят, най-вероятно като мен просто са \"фенове\" на идеята за домашна храна и вкусни спомени.
2011-05-10 #1
didatzeni
Аз съм от малцината българи,които нито употребяват,нито правят,нито купуват лютеница.Имам гастрит и не мога да рискувам със здравето си.Пресни домати консумираме целогодишно - и в салати и в готвенето.Не консервираме никакви храни.Стараем се да се храним здравословно.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Доматено чътни със сушени кайсии
· Домашна лютеница -II част (рецепта)
· Домашната лютеница "на брата"
· Сладко от боровинки
· Ползата от ферментиралите храни - II
· Как да: Приготвим сушени домати
· Постен сладкиш с ябълки и грис
· Бок чой - екзотичният братовчед на зелето
· Зелеви сарми с праз и гъби
· Есента е много тиха
· 7 начина да повишим имунитета си
· Есенна грижа за косата
· Постни арменски сармички
· Макарони на фурна с тиква
· Парти идеи за Хелоуин: Кървави спринцовки
Понеделник
22
Декември 2014
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Мъфини с тиква и локум
Специално за нас Илиян Димитров, човекът, който стои зад Блоговодител, представи своя авторска рецепта...Тези...
Рости с праз и шишчета с бяла риба
Рости (Rosti ) е традиционно швейцарско ястие. В основата си то се състои от картофи, с различни добавки,...
Постен сиропиран сладкиш
Здравейте! Пращам ви и моите две рецепти, защото време не остана. Докато се наканя и конкурсът свършил....
Масленки за Свети Валентин
Един от традиционните подаръци за Св. Валентин, знаете, са сладкишите. Те трябва да подскажат чувствата...
Зелена салата със соеви кълнове и сусам
Продължавам с включването на кълнове към менюто си и днес ви предлагам една бърза салата, която не представлява...
Печена тиква
Щом чуя за печена тиква, винаги се сещам за Душко Добродушков от разказа на Елин Пелин - Печена тиква. "Всъщност,...
Туршия със зелени домати, чесън и копърче
Тази туршия винаги ми напомня за леля ми. Някъде назад (много назад) в спомените от моето детство, даде...
Всичко за яйцата - II
Как да проверим свежестта на яйцата Ако имате яйца, в чиято свежест се съмнявате – подарени, купени...
Рибни торбички с праз
На пръв поглед изглежда трудно, но истината е, че това е лесна и ефектна вечеря. Сервирайте със зелена...
Козуначени кифлички
Здравейте!Казвам се Людмила от гр. Хасково и бих искала да участвам и с едно предложение, за великденски...
Портокаловите корички - безвреден аромат за сладкиши
Вече всички знаем, че в по-голяма част от опакованите сладкиши се крие значително количество химия. Овкусителите,...
Амарантът – събуден за нов живот
Макар и да ви звучи екзотично амарантът всъщност е познат и по нашите земи. Може би сте чували или дори...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    Стани автор     RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook