Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Домашна лютеница


Има ли човек, който да не обича домашна лютеничка? Няма! Или ако има, то са толкова малко, че няма да влезнат в статистиката. :)
Домашната лютеница не излиза много по-евтина от купешката, особено ако си купуваш зеленчука. Предимство е, че знаеш какво има вътре в нея - без оцветители и консерванти, създадено от твоите ръце - идея, която ме радва особено.

Често ви разхождам в спомените на моето детство, днес отново ще го направя. (ако искаш прескочи направо към рецептата).

Всичко започна от килера на баба. Там, в малки буркани от детски пюрета, имаше домашна лютеница. Как, кога и къде я е правила не зная, тя живееше в панелен блок. Но лютеницата! Нея я помня, братовчедка ми също :) Двете редовно молехме баба да ни отвори бурканче с лютеница. Майките на всички мои другарчета правеха лютеница също, винаги излизаха с намазани филии пред блока, но у дома лютеница не се правеше. Това бе и началото на един системен тормоз над моите родители "Искам домашна лютеница!".

Някак си това съвпадна с едно странно решение на моите родители: да бъдем градинари. Така започнахме да ходим на "ранчото", както му казвахме. Ранчото беше една градинка с особено камениста почва, собственост на колежка на татко. Та там, първите няколко години, майка бе решила, че трябва да посади 180 корена домати. Който е гледал домати знае... Изведнъж, като решат, че ще зреят, се хващаш за главата. Няма какво да ги правиш - бързо започват да омекват (не е като днешния домат да стои 3 седмици и да не мръдне) От тези домати имаше и за консервиране, за сокове, и белени, и небелени, и цели, и на кубчета - да ти втръсне от домати (не и като ги ядеш).
Така заветно се оказа, че ще има и за... лютеница! (Аз победих)

Какви (млади) ентусиасти (родителите ми). Такива огромни тави, каквито се използват за направата на лютеница нямахме и родителите ми ги взимаха от някъде. Машинка, която да отделя люспите от доматите също нямахме и пак се взимаше от някаква леля. Дърва се купуваха специално за случая от Топливо. Пиперът купувахме от бати "незнам кой", който отглежда пипер, защото на нашето „ранчо” пипер не можеше да порасте – той си иска хубава почва. Въобще това беше връх на ентусиазъм, който за лютеницата трая 3-4 години, а за "ранчото" 5-6 години.

Процедурата за направа на лютеница бе следната:
Сваляне на буркани от тавана и измиването им. Измиване на доматите, нарязването им на едри парчета (с отстраняване на дръжките), смилането им чрез машинка. Измиване, почистване от семки и печене на голяяяяма тенекия в междублоковото пространство. За пиперът - печене, белене и мелене на същата машинка. Следваше извиране на смлените домати (последните години започнахме да използваме доматено пюре, за да става по-бързо), по някое време като се сгъсти сместа се добавяше олиото и подправките.

Това, което бе характерно за нашата семейна рецепта, е че освен пипер, домати, захар, сол и черен пипер добавяхме и кимион в лютеницата. Имахме едно месингово хаванче, в него татко счукваше кимионът и черният пипер. През по-голяма част от времето той бъркаше лютеницата, с дълга дървена лъжица, като от време на време, даваше тази отговорна задача на брат ми и така докато лютеничката се сгъсти.

Пълнехме бурканите (и с брат ми се омазвахме до уши от ядене), а после ги варяхме в един голям електрически казан на терасата (модерна работа). Следваше разпределяне на бурканите между мен и брат ми и няколко бройки - общи за всички. Запасите с лютеница, подобно на компота от ягоди се пазеха яростно.

Днес и моят брат прави лютеница, така както трябва да е , на теферич, с тенекия, дърва и тава, само рецептата му е малко по-друга - вижте я :)

Коментари
2014-02-05 #3
на филияс
кви са тия глупости че лютеницата не била полезна аз маам лютеница кат луд па ми нема нищо
2011-05-12 #2
Инна Георгиева
Като цяло, най-добре е доматите да се консумират в сурово състояние наистина. Обаче, ако организмът ти е здрав, да изядеш филия домашна лютеница или пък някаква друга апетитка, на два месеца веднъж, не е никак, ама никак фатално. Здравият организъм може да изхвърля и преработва вещества, които нездравия не може.
Иначе смятам, че повечето хора не правят лютеница. Прекалено голяма играчка е. А тези, които правят, най-вероятно като мен просто са \"фенове\" на идеята за домашна храна и вкусни спомени.
2011-05-10 #1
didatzeni
Аз съм от малцината българи,които нито употребяват,нито правят,нито купуват лютеница.Имам гастрит и не мога да рискувам със здравето си.Пресни домати консумираме целогодишно - и в салати и в готвенето.Не консервираме никакви храни.Стараем се да се храним здравословно.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Доматено чътни със сушени кайсии
· Домашна лютеница -II част (рецепта)
· Домашната лютеница "на брата"
· Невероятни приложения на сока от киселите краставички
· Конфитюр от грозде
· Касисът събира най-много витамини на едно място
· Любими есенни супи с тиква
· Вкусни десерти с тиква
· Нетрадиционни идеи за традиционната печена тиква
· Есента в градината
· 4 идеи какво да направим с червено цвекло
· Лято е, но да не се отпускаме
· Какво да направим с кисело мляко през лятото?
· 3 страхотни рецепти за уикенда с кайсии
· Домашно сорбе с кайсии и касис
Неделя
17
Декември 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Печен омлет с тиквички
За любовта ми към тиквичките вече съм споделяла. След като две близки семейства, по едно и също време,...
Гювечета с кестени
В сезона на кестените, винаги си замразявам малко сварени кестени във фризера, за това днес мога и да...
Супа с резене, коприва и левурда
Резенето, известно с доброто си антибактериално свойство, можете да срещнете с различни имена. Като мореч...
Сладкиш със сини сливи
През този сезон плодовете са в изобилие, а ето че дойде ред и на сините сливи. Рядко приготвям сладкиши,...
Постни лозови сарми с булгур
Лозовите сармички са едно малко бижу в националната ни кухня. Пипкаво е да направиш една тава с миниатюрни...
Кисело зеле по добруджански
Преди няколко месеца, докато пазарувах в кварталния плод и зеленчук, подочух разговор. Една клиентка...
Свежа лятна напитка с праскови и босилек
Кой да предположи, че босилекът, освен основна съставка на любимото ни песто „Дженовезе“ и неизменна...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 21
Ден 21, понеделник след уикенда. През уикенда хапнахме крем супа и риба, плодове, ядки. Под поста ми...
Парти "бонбон" с мини кюфтенца
Добрите парти идеи си приличат по едно - те са винаги много ефектни и, независимо, че изискват доста...
Пълнени камби с ориз и маслинки
От различните сортове пипер най-обичам ратунди или казано по нашенски - камби. Предпочитам ги заради...
Мароканската кухня – пиршество за душата - I
Мароканската кухня е много вкусна, оригинална и богата, леко пикантна, простичка, засищаща и има какво...
Тученицата - кралицата-плевел
Тя расте на всевъзможни места в изобилие и дори някои я смятат за бурен. Нейният декоративен събрат е...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook