С тях е трудно да се разговаря, особено за чувства и любовни отношения, те не са способни на вярност и винаги бягат от решението на проблемите... Тези женски упреци към мъжете звучат почти христоматийно и не се променят от десетилетия. Всяка от нас е чувала и изричала нещо подобно. Редно е да се запитаме – защо?

Неизбежно във всяка връзка се трупат недоволство, разочарование, дори гняв, които в едни моменти ескалират, а в други сякаш са се продънили в дън земя. Тези негативни чувства най-често се зараждат от различните любовни стратегии, които имат двата пола. Мъжете смятат за идеална тази връзка, в която не им се налага да полагат никакви усилия, за да бъдат обичани. Тоест те, явно или несъзнателно, търсят безусловната любов, която са получавали от първата жена в своя живота – тяхната майка. Затова ненавиждат упреците, не са склонни на промени и държат да бъдат харесвани такива, каквито са си.

При жените първият контакт с другия пол формира съвсем друга представа за любовта. Бащата по правило е по-дистанцираната и изискваща фигура от родителската двойка и момиченцето се стреми, да спечели обичта му. Заради този опит, представителките на нежния пол превръщат любовта в своя цел и влагат в нея всичките усилия, на които са способни, но въпреки това постоянно се съмняват в чувствата на другия и се нуждаят от доказателства.

И така, всяка връзка е среща на две противоположни представи за любовта. Докато мъжете плават по течението, жените действат. Звучи парадоксално, нали? Но именно, тази пасивност в отношенията разгневява нежния пол.

„Той избягва проблемите”
Да потъне в мълчание – това е обичайна мъжка практика за избягване на интимни конфликти. Много биха казали, че просто не искат да разстройват половинката си, но дали в действителност е така? В ранните етапи на връзката, представителите на силния пол често прибягват до следната логика: „Защо да й обяснявам в очите, че повече не искам да се виждаме. Нали, като не й се обадя повече, тя сама ще разбере, че всичко е свършено.” Бягайки от проблема, мъжът забравя това, което го безпокои - в случая собственото му малодушие, като по този начин щади не жената, а самия себе си. Това му помага да се избави от чувството за тревожност и да запази високата си самооценка.