Един от най-известните скъперници в световен план (от „Коледна песен” на Чарлз Дикенс) е Ебенизър Скрудж. Свадливият старец е посетен от призраците на миналото, настоящето и бъдеще, които чрез разходка из етапи от живота му преобръщат представите му за ценност и човещина. Какво прави Скрудж скъперник? Неговата любов към парите – само и единствено, е пословична. За сметка на това любовта му към хората липсва повече от топлото в дом на клошар в средата на декември. Скъперникът не владее богатството си, по-скоро то владее него.

Стиснатите пръсти са един от символите на скъперничеството. Тук не става дума за разумно спестяване, а за ограничаване на елементарни човешки нужди с цел пестене на пари заради самата любов към парите и тяхното количество. Отношението към финансите безспорно предопределя различно отношение и към света, към начина на живот и хората.

Разточителството е другата страна на монетата. Хората с широки пръсти споделят принципа, че любовта към парите е коренът на всички злини. Затова всячески се опитват да се освободят от банкноти и монети, пилеейки ги за нужни и ненужни неща. Разточителството също може коренно да промени светогледа и ценностната система на човек. И то не само на пилеещия парите, а и на неговото семейство и хората около него, които се възползват от слабостта му. За човека с широки пръсти парите не са нито средство, нито цел.

Някои хора приемат скъперничеството и разточителството просто като различни стилове за управление на средствата. За други това е начин на живот, предопределен от черти в характера. Къде е златната среда? Често се е случвало заради скъперничество родителите да не позволят на своето дете да се развива в избраната от него област. В такъв случай става дума именно за промяна посоката на нечий живот, заради особено отношение към финансовата страна на въпроса. Посоката може да бъде променена и чрез презадоволяване. Тогава комфортът и луксът се приемат като даденост. А пътят към тях е обезценен и неясен. Златната среда е най-вече в правилното отношение към времето.

В начина на живот на хората с широки пръсти липсва отношение към бъдещето. Те живеят така, сякаш съществува само и единствено настоящето. Не планират бъдещето си, не спестяват, не заделят средства за потенциални бъдещи нужди. Те нямат отношение към бъдещето си, защото за тях то е неясно, а ежедневните, настоящи нужди имат много по-голяма тежест.

Хората със стиснати пръсти пък живеят само и единствено с бъдещето. Те вечно събират пари за далечни моменти, без да отдават нужното на сегашните. Грижата им за бъдещето обаче по-често е продиктувана от страх да не останат неосигурени, отколкото от желание за по-охолен живот в друг момент. Правилното разпределение на приоритетите, най-вече във финансов аспект, спрямо трите времена – минало, настояще и бъдеще, гарантира нужния баланс.