Емоционалните проблеми на родилката могат да започнат от 3-4 ден след раждането, а могат да се появят и 6 седмици след появата на бебето. Наситеността на разстройството е различна и строго индивидуална. Варира от следродилна тъга до тежка психоза. Тъй като е най-лекият вариант, постнаталната тъга е и най-често срещаното състояние при родилките.

Първоначалните симптоми са объркване, разсеяност и умора. С оглед на протеклия физиологичен процес, особено ако се случва за първи път, състоянието се приема за нормално и в него няма нищо притеснително. Голяма част родилките имат емоционални изблици, съпроводени с плач от момента, в който видят бебето си, и през целия следващ ден. Песимистичната настройка за бъдещето, както и чувството за вина са едни от най-често срещаните обяснения за дъжда от сълзи. Възбудата се увеличава през следващите 3-4 дни, като се изразява в прекомерна разговорливост и безпокойство. Раздразнителността е чувство, което с появата си може да учуди както майката, така и хората около нея. Дори като цяло тя да е спокойна личност, изострените й сетива може да я направят доста по-сприхава. Внезапно могат да се появят съмнения относно способността й да се грижи и да обича бебето си, но и също така внезапно изчезват. След първата една седмица всичко може да отшуми и животът да продължи в рамките на нормалното. В другия случай емоционалното натоварване постепенно ескалира и се превръща в депресия. Състоянието е доста по-тежко от следродилната тъга и се характеризира с по-отчетливо проявяващи се симптоми както на емоционално, така и на физиологично ниво. Ако чувството за вина и неспособност за справяне със ситуацията се задълбочат, може да рефлектират като липса на апетит, главоболие, сърцебиене и изтръпване на крайниците. Настроенията варират с голяма амплитуда. Поведението в ежедневието също – от свръх обгрижване на бебето до липса на всякакви чувства към него. При някои по-тежки случаи може да се появят дори халюцинации и кошмари. Следродилната депресия не е заболяване и за нея няма точно действащо лекарство или мехлем. Дълго време нейното съществуване дори е било оспорвано, като състоянието на жената е приемано просто като реакция към новата ситуация. Тя е етапът, който, ако не бъде овладян своевременно, поражда психозата. При нея вече са налични някои шизофренни прояви. Това състояние е сравнително рядко срещано - едва 7 % от родилките страдат от него. По-често то е генетично обусловено.

Като най-честа причина за следродилните разстройства се посочва промяната в нивата на хормоните. След раждането рязко намалява отделянето на естроген и прогестерон, които цели 9 месеца са били около 10 пъти по-високи от нормалното. Повишеното ниво на хормона пролактин, който отговаря за производството на кърмата, е причина за константните състояния на тревожност. Макар да няма категорично установена зависимост между възрастта и следродилните депресивни състояния, се смята, че към тях са предразположени най-вече жените, който раждат след 30-ата си година. И ако връзката години-депресия не е сигурна, то тази между социалната действителност и разстройствата е явна. Всяко едно негативно жизнено събитие като война, криза или политическо напрежение предразполага жената към по-засилена проява на следродилна депресия. Причината е, че условията я карат да се чувства още по-изплашена и несигурна. Персоналните качества на характера и тялото също са фактори, обуславящи емоционални прояви. Повишеното тегло и най-вече невъзможността да отслабне бързо след раждането са едни от най-често срещаните причини за тъга и депресия. Това е нещо, което майката вижда всеки ден – просто поглеждайки към бедрата си, или оглеждайки се в огледалото. Колкото повече килограми е качила по време на бременността си, толкова по подтисната се чувства от състоянието си след това.

Подкрепата от съпруг, приятели и роднини е особено важна. Като цяло майката може и да не преценява ситуацията обективно и да е склонна към самокритика. Нужно е тя знае, че има човек до себе си, на когото да разчита, затова е задължително съпругът, колкото и да е зает служебно, да намира време за младата майка. Често депресираните жени не споделят и оставят чувствата да се трупат в тях, да ги завладяват и да ги объркват. Важно е жената да осъзнае, че има проблем и да намери сили в себе си да го преодолее. При по-тежки случаи са наложителни консултация с психиатър и медикаментозно лечение.

Следродилните депресивни състояния, разбира се, не са задължителни и могат изобщо да не се случат. Предварителната информираност за това какво очаква майката и хора, които да й помагат поне в началото, са най-добрата застраховка срещу емоционалните разстройства.