В една приятелската компания може и да няма йерархия, но в професионално отношение нещата стоят по съвсем друг начин. Йерархичната подредба предопределя и различни отговорности. Има обаче определенa ситуация, в която и най-ослепителният кралски жезъл, и най-силното тропане на шефа по масата, не намират почва и отговорността бива премятана от човек на човек като парче горещ картоф в устата.

Персоналната длъжностна характеристика описва доста общо какви са задълженията на служителя и именно това позволява голяма свобода в тълкуването на въпроса дали това е работа на един, или на друг. При работа в екип пък персоналната отговорност съвсем се размива. За това могат да бъдат измислени множество причини – „Другият го прави по-добре от мен”, „Нямам тази програма”, „Не харесвам този човек, не мога да говоря с него”, и т.н. Едни от най-честите дейности, за които се прехвърля отговорността, са: обаждания по телефона, изпращане или получаване на кореспонденция, грижа за кухнята в офиса, архивиране и разархивиране на документи, поливане на цветята в стаите и коридора, ксерокопиране, писане на отчети и др.

Защо да оставяш днешната работа за утре, ако може да я свършиш вдругиден.
Натрупването на непоети отговорности води но несвършени задачи. А те, колкото и да са малки, рано или късно рефлектират силно върху работата на всички. Най-лошото качество на работата е, че никога не се върши сама – все чака намесата на човека. Ако никой не мие машината за кафе, тя няма да се измие сама. Най-доброто, което може да се случи, е да се промени вкусът на сутрешната ободряваща напитка, най-лошото – машината да се повреди. Ако никой не опреснява снимковия архив – търсенето ще бъде затруднено, а рано или късно ще се изгуби и огромен масив с ценна фото информация.

Сработването е важно за силата на офисната веригата.
Отговорностите, които никой не иска да поема, трябва да бъдат разпределяни между хората колкото и досадно да е това за тях.

Вариантите са няколко:

на ротационен принцип

Това е и най-справедливият начин, тъй като отговорностите се разпределят равномерно между всички служители в офиса. Независимо от поста и личните умения, всеки има своето участие в общите задължения. Графикът с поемането им не е вълшебна гума срещу киселите и недоволни физиономии. Но е сериозен фактор, който не бива да се пренебрегва. А когато правилото важи за всички, много повече хора са склонни да го приемат и да се съобразят с него. Разбира се, всяка точно определена ситуация има и своите изключения. Никой не очаква от колегата, който има среща с голям рекламодател, вместо да присъства на срещата да стои пред принтера и да подрежда копия с оферти за бъдещия тиймбилдинг.

отговорността на малката група

Често отговорността за задачите бива поемана само от няколко човека от екипа. Целите им могат да бъдат различни – да изпъкнат с активността си, да отделят по-малко време за по-сериозната си работа, примиренческо приемане на действителността или заемане с длъжността, защото просто им е писнало от всекидневни караници.

наемане на специалист
Този вариант се избира, когато непоетите отговорности са свързани не с липса на желание, а с липса на умения и опит. Ако за някои кратки рекламни форми си позволявате да записвате гласовете на колегите, то един сериозен филм, поръчан от министерство например, изисква да бъде озвучен от професионален диктор. Тогава задължително трябва да се наеме професионалист.

шефът поема задълженията
Ако добрият мениджър не се окаже толкова добър, най-често сам си пати от това. Когато няма волята да разпредели задачите между хората от своя екип, самият той се заема с извършването им.

никой не обръща внимание
Това разбира се е само временно решение. Ако не обръщаме внимание на проблема, не значи, че той спира да съществува. За определен момент тези досадни отговорности не са най-важните и се губят на фона на големите проекти, бързането и т.н. Но рано или късно идва и техният час. И тогава всички забелязват как малките непоети отговорности са се превърнали в голям проблем.