Има период в живота на малкото момиченце, когато то макар да не знае дори какво работи баща му (или пък е запознато само с факта, че тати прави парички), е убедено, че ще се омъжи за него или поне за някой, който много прилича на таткото. Издигането на пиедестал на единия от родителите е двустранен процес. Той е резултат както от специалното отношениe на бащата към дъщерята, така и от боготворенето от страна на малкото момиченце.

Принцесата на татко
Много мъже държат непременно да имат мъжкия наследник. В някои етноси и религии появата на син се приема като божия благословия и знак за просперитет на семейството и рода. Същевременно появата на момиченце не е повод за радост, a е свързано само с бъдещи разходи за зестра при брак. Радващ е фактът, че масовото желание е детето да е живо и здраво, без значение какъв е неговият пол. Малките момиченца лесно пленяват сърцата на бащите. Обикновено те са по-малки като размери, а всички малки и пухкави същества неизменно предизвикват желание да бъдат обгрижвани, защитавани и гушкани. Една кокетна усмивка, първото „тата” и обикновеното момиченце се превръща в принцеса. И то не каква да е, а принцесата на татко. Бащите обикновено се гордеят и с факта, че генетичната обусловеност предполага по-голяма прилика между тях и дъщерята. Често чуваме реплики от рода на „Има моите очи” или „Взела е моите къдрици”. Всичко това са неустоими поводи за гордост от страна на таткото. Малката принцеса носи неговите физически белези, а скоро и ще бъде умна като... него, разбира се. В милото и специално отношение няма абсолютно нищо лошо. Единствената лампичка, която не трябва да забравяме, че свети е, да не пренебрегваме другото дете, да отделяме еднакво внимание и време и на двете.

Принцесата на татко не може да се омъжи за когото и да било. Ревността от страна на бащата може да се прояви силно още при първата по-сериозна връзка. Кандидат-женихът се подлага на строга преценка и щателна проверка. Всичко това е резултат от бащината загриженост и желание детето да бъде защитено през целия му живот. Не бива изборът на дъщерята да бъде омаловажаван и поставян под съмнение. Както и самоцелно да се пречи на бъдещата реализация. „Ако ме обичаш, ще се откажеш от него” е грешна стъпка. Изградената тясна връзка би трябвало да се използва, за да няма тайни и притеснения между родителя и детето, а не като вариант за манипулация.

Комплекс на Електра
Името на комплекса е свързано с героинята от древногръцката митология Електра. Той се изразява в неосъзнато влечение на момичетата към собствените им бащи. За вниманието на татко те дори се съревновават с майката и често ревнуват проявите на близост. По своята проява комплексът на Електра е аналогичен с Едиповия комплекс, характерен за отношенията майка-син. Комплексът на Електра се появява в периода между 3 и 5 годинки. Детето чувства силна любов и привързаност към родителя от противоположния пол, като същевременно проявява враждебност под различна форма към майката. Доколко силна ще бъде тази проява зависи от характера на детето, както и от начина, по който родителите реагират на неговото поведение. При по-тихите и срамежливи деца реакциите могат да се сведат само до непрестанно гушкане и седене в скута на татко, докато той чете приказки. По-будните и темпераменти обаче могат да демонстрират открити любовни отношения, или поне такива, каквито са те в техните детски представи. Около седмата годинка момиченцето започва да преодолява любовната си привързаност към бащата. Постепенно то осъзнава, че има много повече поводи да се отъждествява с майката и връзката между тях се засилва. Въпреки това и моделите на поведение на жена могат да се приемат като индиректен начин за по-близка връзка с бащата. Независимо от проявата и начините за справяне с комплекса на Електра, той неизменно ръководи избора на бъдещ съпруг на малкото момиченце.

Често се оказва, че бъдещият съпруг прилича в много отношения на бащата. Неосъзнатият стремеж да намери някой, който се доближава до нейния кумир, води именно до такъв резултат. Бъдещият съпруг е реализираната мечта да се омъжа за някой като татко, защото той е най-добрият във всяко едно отношение.
Острите реакции и категоричните забрани не са подходящ начин за преодоляване на комплекса. Ако майката демонстрира открито обвинително отношение към дъщеря си, може да я накара да се затвори в себе си, да се страхува и да се чувства виновна. Някои от тези силни емоции оставят травмиращ отпечатък върху психиката за цял живот. Родителите трябва да бъдат особено внимателни към детето в периода на петата му годинка. Тогава комплексът се проявява най-силно и подходът трябва да бъде съпроводен с изключително внимание. Коментарите и подигравките по повод отношението на дъщерята към бащата са абсолютно противопоказни. Грешен ход е и ако бащата започне нарочно да избягва контакт с нея.