Домът ми е задръстен от хиляди вещи. Предполагам, че вашият също. Но замисляме ли сме се, колко от от тези неща наистина са ни необходими? В общият случай една нищожна част. С всичко останало сме се сдобили заради самия процес на покупка и еуфорията от притежанието, а не защото се нуждаем от резултата. Какво да се прави – всички ние сме деца на консуматорското общество, но въпрос на личната решение е дали да бъдем негови роби или сами да направляваме живота си.

Дори обаче да ни допада повече втората възможност, навикът на безсмисленото пазаруване е толкова дълбоко вкоренен в повечето от нас, че ни трябват истински усилия на волята, за да го превъзмогнем. В един случай ни привлича „изгодната” цена, в друг възможността да пробваме нещо ново и интересно, в трети – просто лилавата опаковка. Зад всички тези мотиви обаче стои една причина. Ненужната покупка създава фалшиво преживяване, което ни кара да забравим (поне за кратко), че ни липсват истински. Затова ни се иска отново да се почувстваме по същия празничен начин и отново се отправяме на пазаруване – ей така, само заради емоцията.

5 причини да купуваме само това, което ни е необходимо:

♠ Ще харчим по-малко пари за вещи, а спестеното можем да инвестираме в развитието на собствената си личност – образование, курсове, пътешествия, хубави книги, кино или театър.

♠ Ще имаме повече свободно време, което вместо в обиколки в задушните магазини и молове, можем да прекарваме сред природата, с интересни хора или в любими занимания.

♠ По-малко козметика и почистващи препарати – по-малко токсични химикали. Неразумната употреба на тези продукти не само не прави нас и семейството ни по-здрави и красиви, а дори напротив. Затова ако имаме възможност е добре да заменяме химикалите с тяхната здравословна алтернатива, например сода и оцет. Тези средства се намират във всеки дом, евтини и универсални са и най-важното – безвредни.

♠ Ще произвеждаме по-малко отпадъци. Проблемът с боклука, особено в големите градове, става все по-наболял. Местата където могат да бъдат складирани отпадъците се изчерпват, няма достатъчно ефективни методи за рециклирането им, а природата изнемогва от бремето на милионите тонове неразградима пластмаса. Време е да разберем, че сме изправени пред екологична катастрофа и тя не може да бъде предотвратена без индивидуалните усилията на всеки един.

♠ Прахосването на ресурси е абстрактно понятие за повечето хора и то напълно разбираемо. Процесът на производството и дистрибуция на стоките трудно може да бъде проследен и осмислен. И все пак не е лошо да се замислим, че докато ние отново изхвърляме храна или се жалваме от прекалено напращелите си бедра, в други райони на света, хората мъчително и съвсем не абстрактно умират от глад.