1. Отслабна
2. Спра да пуша
3. Намеря работа с по-висока заплата

Това са едни от най-често даваните обещания с настъпването на първите дни от новата година. В това време често правим равносметка за отминалото време – какво сме свършили, какво сме отложили, от какво сме се страхували, кое ни е направило по-силни и какво няма повече да повторим за нищо на света. Давайки си обещания, всъщност задаваме посока на предстоящите дни и личностното ни развитие.

Защо даваме обещания, а не ги изпълняваме?
Струва ни се, че ако даването на обещание е по-тържествено, т.е. се случва на празник, вероятността да го изпълним е по-голяма. Новата година е ново начало и като всяко ново нещо ни се иска добрите неща, които ще се случват, да са повече и по-чести. В желанията ни за по-добър живот и бляскаво бъдеще всъщност няма нищо лошо. Напротив – оптимизмът е една добра черта, която може коренно да промени човешкото ежедневие. Празничният ентусиазъм обаче често ни кара да гледаме нереално на света. И когато даваме обещания, понякога надскачаме възможностите си. Разминаването между исканото и реално постижимото е причината много от желанията да си останат само добре формулирани фрази върху белия лист.

Не си давайте празни обещания.
Няма смисъл да се заричате и да си записвате, че ще спрете да пушите, ако в едната ръка държите химикалката, а в другата цигарата. Заличете от речника си изрази като „От утре”, „От другия месец”. За да стане едно обещание реалност, е най-добре то да започне от ДНЕС. Сегашното време е най-добрата гаранция, че нещата наистина ще се случат.

Не давайте обещания на децата, които знаете, че са непостижими.
Детската памет в никакъв случай не е къса. И ако разчитате, че детето скоро ще забрави обещаното – помислете пак! Не му рисувайте прекрасни картини, в които то получава супер луксозни маратонки и отива на екскурзия в Египет, ако се съмнявате в сигурността на работата си. Разочарованието от неизпълненото обещание може да разклати доверието на детето в родителите. А това неизбежно ще рефлектира върху връзката помежду им, както и върху общуването им в бъдеще.

Не сваляйте летвата.
Човек е способен на много повече и по-големи неща, отколкото може да предположи. Тези заложби често излизат на бял свят, когато сме притиснати от обстоятелствата. При напрегнати моменти и рискови ситуации сме способни да проявим мотивация и дори физическа сила, за която дори не сме подозирали. Именно затова е хубаво да си поставяме цели – и реални, и високи. За да има към какво да се стремим и какво да ни води напред и нагоре. Съвсем реално е например две години в университета да се вземат за една. Въпрос на дисциплина и желание. В абсолютните реалности влиза и отказването на цигарите дори от заклет, дългогодишен пушач. Въпрос на воля. По-мащабните и високи цели ни предизвикват да бъдем по-организирани и устремени. А това са едни от големите плюсове в човешкия характер.