Колкото и спокойно да живее едно семейство неизменно настъпва моментът, в които детето иска да има свой домашен любимец – кученце, котенце, зайче или някакво друго животинче. Много от родителите директно се възпротивяват, други смятат, че това е моментна прищявка, която ще премине от само себе си. Междувременно се опитват да отклонят вниманието му от идеята по всевъзможни начини, но се оказва, че нито фантастичните играчки, нито любимите занимания са в състояние за да заменят така желаният четириног приятел. Необходимо е обаче да се отнесете сериозно към тази молба, защото става дума не за каприз, а емоционална необходимост.

Още от малки децата проявяват голям интерес към животните, но обикновено между 5-та и 7-та година желанието им за собствен домашен любимец става най-настойчиво. Тогава малчуганът е във вихъра на своето емоционално и социално съзряване. Фокусът на вниманието му се прехвърля от себе си към другите и той започва да развива способностите си за обич, грижа и съчувствие. Общуването с родителите в този момент обаче е обременено от куп социални условности – изискванията към него стават по-големи, често е критикувано и крехката му психика е наранена. Затова пък в близостта си с животните детето се чувства много по-свободно и уверено. Така най-бързо то се научава да дава и получава любов, да вниква в чуждата гледна точка, да не причинява болка и страдание на други същества.

Дори и да отчитат това благоприятно въздействие върху психиката на детето, повечето родители продължават да се съпротивляват срещу присъствието на домашен любимец, защото искат да предпазят детето от болести и алергии. Тревогите в това отношение обаче са неоснователни. Последните изследвания доказват, че ранното съжителство с животни не само не вреди на детското здраве, а напротив – засилва имунната система. Хората израстнали с домашни любимци са по-устойчиви към бактериални инфекции и рядко страдат от алергии.

Не на последно място присъствието на четириногия приятел може да има възпитателна цел. Ако при преговорите вашето дете е дало обещание да се грижи за животното, не се поддавайте на желанието изцяло да го отмените. Помагайте му, но нека повечето задължения останат негови. Така малчуганът не само ще се научи да поема отговорност, но и ще разбере, че за да осъществи желанията си е необходимо да положи собствени усилия.

Ако четириног приятел се настани във вашия дом, ще се изненадате, колко бързо всички ще го обикнат, включително и тези, които са се съпротивлявали. Общите разговори и смях около животинката не само ще разведрят атмосферата, но и неминуемо ще сближат членовете на семейството. Така домашния любимец може да заздрави вече поотслабената връзка между родители и деца.