Влюбването е почти мистично изживяване. То ни покорява изведнъж, възражда сетива ни и преобръща целия ни свят. В един миг ни „просветва” отговора на вечния въпрос за смисъла на човешкият живот. Разбира се, той е да бъдем заедно с любимия, тук и завинаги!

При цялата си възвишеност обаче, влюбването често е подлагано на най-цинична дисекция. „Взрив от хормони”, „инстинкт за продължение на рода” или дежа вю от детството – това са най-честите научните обяснения. Всички те ни изпълват с истинско раздразнение, защото приравняват летежа на влюбената ни душа с чиста биология или втръсналият ни до болка Едипов комплекс. И все пак е трудно, да отречем аргументите им с лека ръка.

Алхимия на влюбването
В любовната отвара са забъркани нашите стари познайници – хормоните. Пронизан от стрелата на Амура, нашият организъм се превръща в лаборатория на налудничав химик. В началото се изработват големи количества тестостерон, както при мъжете, така и при жените, които повишават сексуалното желание до възможния максимум. Той обаче е в коктейл с лутеинизиращия хормон, които ни кара да жадуваме за докосване и ласки. Допаминът и норадреналинът предизвикват прилив на енергия и ни се струва, че сме способни да преобърнем планини. Ако обаче предметът на нашите вълнения изчезне от полезрението ни, нивото на допамин рязко пада и ние чувстваме болезнена липса и опустошеност. Когато обаче сме в обятията на любимия, настъпва истински взрив от ендорфини, които радикално променят съзнанието ни, поддържат ни в блажено чувство на екстаз и силно снижават критичността ни. Затова света ни се струва толкова прекрасен и най-вече нашия партньор.

Но тези подаръци от съдбата съвсем не са безкористни. Всички те целят продължението на рода – инстинкт толкова стар, колкото и самия живот. Ако ние разумно и критично избирахме мъжът, който най-много ни подхожда, то човечеството отдавна щеше да е измряло. Под въздействието на хормоните обаче ни се струва, че въплъщението на най-съкровените ни желания стои точно пред нас. Но какво се случва, когато действието на този химически коктеил отслабне, нима разочарованието е неизбежно? Често, но не обезателно. Докато нашите емоции безумстват в организма ни се отделя и окситоцин – хормонът на привързаността. Благодарение на него еуфорията преминава в чувство за единение, което с времето може да се превърне в дълбока любов.