„Прекарвам на работа две трети от времето си и без приятелските отношения с колегите не бих могла да издържа на това натоварване” – разказва 27-годишната Ирина. На служебното място тя търси всичко – от колегиалност до разбиране, подкрепа и близост. Но това не важи за всеки. Много хора съзнателно се стараят да не смесват личните и служебните отношения. Но намеренията са едно, а животът ни предлага друго. Отивайки на работа ние не можем да оставим сърцето си вкъщи. Някои колеги ни стават по-симпатични от останалите, приятно ни е да разговаряме с тях и неусетно се сближаваме. И това е напълно естествено.

По повърхността
Но колко е реалистично да смятаме тези отношения за пълноценни? Възможно ли е в тях да има взаимна привързаност, пълно доверие, топлина и искреност – тоест всичко, което се асоциира с приятелството. Според е 33-годишната Светла – не: „Имам една колежка, с която често ходим да обядваме. Да общувам с нея ми е много леко и интересно. Мисля, че при други обстоятелства бихме могли да станем много близки, но конкурентната атмосфера в нашата фирма не предразполага към това.” Значи ли това, че отношенията, които създаваме в служебния колектив са обречени да останат повърхностни заради професионалните ни амбиции или общите правила на компанията? Не винаги.

Трудностите сближават...
Работата, разбира се, не е клуб по интереси и задушевните разговори на неслужебни теми често влизат в противоречие с корпоративните правила. Но понякога именно професионалните задължения и препятствията, които трябва да преодолеем заедно, ни сближават. Това се случва най-често, когато работната средата не е конкурентна, а изисква постигане на обща цел. Тогава обезателно възникват лични отношения, които в времето прерастват в приятелство.

Някои приятелства обаче се създават не благодарение, а въпреки обстоятелствата. В много компании, където близките отношения между служителите не се толерират и съществува строга йерархия, намирането на сродна душа в тази потискаща атмосфера е въпрос на оцеляване. Колкото по авторитарно е управлението, толкова по сплотен и приятелски е колектива.

...и разделят
Приятелството в служебна обстановка постоянно е поставяно на изпитания. То е уязвимо към всеки един конфликт или промяна в служебната йерархия. „Скоро получих повишение”, разказва Анна, „Назначиха ме за управител. И няколко близки колеги на практика спряха да общуват с мен. Почувствах се толкова наранена и обидена.” При смяна на позицията или работата, някой от нас преживяват шокиращ поврат в отношения, за които до вчера не са се съмнявали. Това се случва, защото идеалистично вярваме, че приятелските отношения не зависят нито от професионалните ни успехи, нито от материалното положение, нито от приливите на добро или лошо настроение. Или че на тях не влияят нито разстоянието, нито годините, нито честотата на срещите и (не)съвпадението на плановете. Но можем ли да се предпазим от разочарование? Разбира се, да. Ако осъзнаем, че в приятелството на работното място съществуват ограничения. Да го оценяваме и подхранваме, когато го има, но и да не се разочароваме твърде много, когато не издържи проверката на живота.