Да си призная, преди време нищо не разбирах от вино. Дори не разбирах качествата на тази напитка и ми се струваше излишно прехвалена. Еликсирът на боговете не ми говореше нищо повече от това, че боговете не са имали кой знае колко добър вкус. Всеки път свивах рамене, когато в ресторанта ми поднасяха чаша с малко вино за одобрение. „Чудесно!” – отговарях и кимвах с глава, за да продължи наливането, просто защото не знаех какво друго да кажа. От няколко години баща ми усилено се занимава с лозарство и винарство. Не бих казала, че това ме е подтикнало да науча повече за виното, но може би беше леко побутване. Реших да дам шанс на тази напитка, като прочета, помириша и опитам повече. Оказа се приятна, ароматна и леко омайна тема. Така установих, че неразбирането на виното идва не само от непознаването му, но и от неправилното комбиниране с различните храни. Човешките сетива са различни и възприемат по различен начин еднакви аромати и вкусове. И въпреки че има някои установени правила за комбиниране на вино с храна, те винаги търпят изключение в името на личните предпочитания и вкусове. Все пак най-важното е да ти е вкусно и приятно, когато хапваш и пийваш. Въпреки това една добра комбинация може да превърне и най-обикновената манджа в истинско кулинарно изкушение. Как да разберем дали виното е добро?


Гледаме
Все се чудех какво толкова виждаха сомелиерите в чашата с вино. Ами, то си е просто вино! След време баща ми също се включи в този отбор, като дълго време разглеждаше стъклената чаша, насочвайки я ту към прозореца, ту към светлината на лампата.
Цвят и бистрота – това са двете неща, които търсим, оглеждайки виното в чашата. То не трябва да е мътно или с необичаен цвят. Ако ви предлагат младо вино, което е светлокафяво или с оранжеви отенъци, върнете го.

Помирисваме
А след като приключат с оглеждането, сомелиерите започват да миришат виното. Баща ми пропуска този етап, може би защото не е чак толкова добър с обонянието. Пък и носът му един голям, как ли ще се побере в чашата?! Чудех се дали това има значение?
От чашата с вино се вдъхва дълбоко. Не бива да е притесняваме, че това може да изглежда прoсташко или странно. Само така човек може да усети целия букет от аромати, който носи виното. Спокойно може да пъхнете носа си в чашата така че стените й да се долепят до бузите ви, ако искате да се насладите на миризмата. Тя показва какъв сорт грозде е използвано за направата на виното. Совиньон Блан е с отенък на треви, Шардоне – на праскова, Каберне Совиньон – касис.

Отпиваме
Това всъщност е най-съществената стъпка, с която се завършва триптихът на дегустацията. Тук се оценяват фенолите, киселинността и сладостта, структурата, балансът и дълготрайността на вкуса, наречена oщe дължина на виното. При описанията на вкуса често се използват смешни думички и съчетания, които целят максимално близко да пресъздадат усетеното от небцето. Затова дегустаторите трябва да имат и богато въображение. Да се чуди човек как мъж, който не разбира що за цвят е мляко с капка карамел, може да опише виното като „атрактивен вкус и лек ванилов аромат с последвала цитрусова експлозия”.
Хубавото вино винаги трябва да бъде похвалено. А и рубинената течност има способността да развърза езици и може да превърне обикновения коментар в дълъг разговор. А разговорът се поддържа добре и от хубавата трапеза.

За всяко ястие и винце
Тежките мезета искат тежко вино. Затова червените меса се съчетават предимно с червено вино, а пилешкото и морските дарове – с бяло.
Подправените салати и сирената искат кисели вина. При салатите водеща е киселата жилка, която идва от оцета, затова трябва да се избере вино със същата наситеност. Такива са вината от вида Совиньон Блан. Те са чудесно допълнение към плато със сирена, поднесено като предястие.
Пикантните храни искат бели вина. Ако сервирате люто ястие или такова, в което комбинирате съставки с екзотичен вкус, изберете плодови вина.
Десертите НЕ искат само сладки вина. Изобщо не е задължително да поднасяте полусухо вино или розе към сладкия завършек на вечерята.