Аз съм ти, ти – аз и нищо повече от това не ни е необходимо. Много двойки приемат тези сантиментални думи за най-великото любовно признание и като залог за щастливи отношения. Но действително ли е така?

Не мога да живея без теб
Да живеят с интересите и вълненията на любимия, неговото хоби да се превърне и в тяхно, да помнят, с кого и кога той има среща, кой е любимият му футболен отбор и с колко лъжички захар си пие кафето си. Много жени превръщат това в смисъл на живота си. Те просто не са способни да живеят като самостоятелни единици. За тях дори кратката раздяла се превръща в мъчение, което някак успяват да преживеят в постоянни сълзи, жалби на стената си във Фейсбук и СМС-и на всеки 5 минути.

Подобно поведение съвсем не говори за свръхлюбов, а за липса на собствена идентичност. Ако винаги, когато оставаме насаме със себе си, ни завладява пустота и скука, вкопчването в другия не е панацея и решение. Напротив – трябва да пренасочим енергия си към търсенето на собственото „аз” и да работим върху създаването на ярка и неповторима индивидуалност. Само тогава любовта може да бъде пълноценно чувство между двама души, а не болезнена (и често досадна) привързаност.

Това съвсем не означава, че животът на любимия трябва да ни бъде безразличен. Съчувствието и подкрепата са необходими за съществуването на връзката. Да бъдем опора на партньора си обаче, бихме могли единствено, ако ние самите сме достатъчно силни. Безусловно, да обичаш истински, означава да не мислиш собственото си щастие, без това на другия. Но съгласете се, че щастието и това да не се отделяш дори за миг от партньора си, са две съвсем различни неща.

Да се разтворим един в друг
На пръв поглед, какво по хубаво от това, да имаме еднакви вълнения с партньора и да се забавляваме заедно. Но не и когато, това става за сметка на собствените ни интереси. Все пак свободното време, с което разполагаме е малко или много ограничено. В началото замяната на любимата йога и кръжокът по тъкане с ходенето на футболни мачове и риболов внася някакво разнообразие. Дори неговата компания изглежда достойна алтернатива на нашите приятелки от студентските години. Общите увлечения наистина ни сближават и така неусетно се разтваряме един в друг. По-точно казано – ние се разтваряме в партньора си, а не обратното. Губейки своите интереси, ние губим частица от себе си – вероятно именно тази, която най-много се харесва на нашия любим.

Това, разбира се, не означава, че трябва да сме безразлични към увлеченията на партньора си и да отказваме всякакви мероприятия с неговите приятели. Общите преживявания са необходими за развитието на връзката, но нека усилията в тази посока бъдат както от наша, така и от негова страна.