Казват, че по дрехите посрещат, по ума изпращат. От това следва, че дрехите са входният билет за определени места и среди. Обикновено хората си купуват билети, но има и такива, които влизат гратис.

Средата определя дрехите и обратно

В някои големи фирми и ако заемате определени постове, изобщо няма вариант да се появите с дрехите, които предпочитате в ежедневието си. Съществуват строги изисквания, които не могат да бъдат пренебрегвани. Някои професии, като например тв водещ и съдия, изискват поддържането на определен имидж. За тях официалните и елегантни костюми са задължителни. В такъв случай средата абсолютно налага критериите, според които човек трябва да се облича. За външния вид на политици и дипломати се грижат консултанти по етикецията и поведението в обществото. И дори това да се приема като наказание за свободния дух, резервен изход няма. Освен да изисква, средата може и да моделира. Това се забелязва най-силно при студенти, току-що започнали нова работа. Свикнали с удобството на дънките и памучните сюичъри, в гардероба им може дори да няма копринена риза или малка черна рокля. С времето обаче нещата се променят – и ако не коренно, то поне в някаква степен. Влияе им облеклото на околните, желанието за вписване в средата, отправени забележки към външния вид, включително безмълвни, но критични погледи. Тъй както елегантният външен вид може да помогне една презентация да бъде приета по-добре, така и заради коженото рокерско яке човек може да се впише по-лесно в определена компания. Дрехите са първият външен отличителен белег на различните неформални групи – дългите коси на метълите, тежкият черен грим на готиците, шарените дрехи на пънкарите и т.н.

Да смениш обувките или да смениш работата?

Ако решите да сте черната овца, може на работа да ходите с тесен кожен панталон и килограм железни гривни, а в градинката с приятелите – с панталон с ръб и изискани токчета. Така със сигурност ще направите впечатление. Друг е въпросът в каква посока. Обикновено фазата на бунтарството свършва с пубертета. Навлизайки все по-дълбоко в живота, човек започва да го приема с всичките му недостатъци, опитвайки се гъвкаво да се справя с тях, а не непременно да им се опълчва. Което означава, че в общия случай на 23-годишния е доста по-лесно да свали редичката с обеци от ушите си, отколкото на 17-годишния.

Когато започвате своето пребиваване в нова среда, е нормално да се получат сблъсъци на тема тоалети. Най-невинната промяна включва бяла риза и обувки в ненатрапчив цвят. Ризата може да се носи и с пола, и с панталон, върху нея може да се облече както сако, така и пуловер. Семплите и неутрални обувки се комбинират с всички цветове и модели дрехи. Черният панталон и мекото сако също са от базовите дрехи, които трябва да присъстват във всеки гардероб. Постепенно се появяват разнообразни комбинации, което в никакъв случай не означават тотално пренебрегване на личния вкус. При дрехите, ушити по поръчка, може да се комбинира личен вкус с професионални изисквания. Към всяка дреха винаги може да се добави някакъв акцент, който да говори за специфичния вкус на притежателя й - на ревера да се закачи значка с надпис, връзките на обувките да са във весели цветове, колието да е с пендант на любимата група и т.н. В някои фирми се определя ден на свободното облекло. Тогава всеки служител може да се появи на работното си място с дрехи, каквито пожелае, без да се съобразява с колеги, среда и клиенти. Но дори и в обикновени дни, когато всичко е премерено и със стил, и най-строгият шеф не би намерил за какво да се скара.