Когато в семейството се появи второ дете, родителите неминуемо се сблъскват с ревността на първородното. Някои смятат, че това е каприз, проява на егоизъм, липса на възпитание или дори лош характер. Но улисани в умножените грижи, те често не осъзнават, че за малкото същество новосъздалата се ситуация е шокираща и ужасна.

Защо децата ревнуват
На практика новороденото обсебва цялото внимание и грижи на родителите и това е съвсем естествено. Така по-голямото дете, особено през първите месеци, се оказва на заден план. Мама и татко са или заети или раздразнителни след върволицата от безсънни нощи. Ревността към новопоявилото се братче/сестриче в този случай е съвсем закономерна – просто то разрушава целият свят на първородното дете. В началото вие, неговата майка, сте принадлежала единствено и само на него, а сега вече се налага да ви дели. И то с кого? С едно създание, което не умее нито да играе, нито да говори, а само яде, спи и реве. Малките деца веднага усещат промяната в приоритетите на своите родители и ги изживяват особено болезнено.

Често родителите още повече усложняват положението на малкото същество. При появата на новороденото, те автоматично решават, че то вече е „голямо” и започват да го товарят с отговорности и задължения, непосилни за годините му. Разбира се, има деца, на които им допада, че са смятани за „възрастни” и те с гордост поемат новата си роля. Но обикновено се получава точно обратното – за детето изненадващото „порастване” се превръща в източник на всички нещастия. Вместо безгрижно да играе, то трябва да изпълнява досадни задачи около отглеждането на малкото си братче или сестриче. В същото време, всеки опит да го подържи или докосне предизвиква у родителите странна реакция. Изводът е неизбежен – колкото си по-малък, толкова по-силно те обичат.

За да избегнат такава ситуация, на родителите често им идва на ум, да връчат голямото дете на роднините или направо да го преселят при тях, докато „новороденото порасте”. Бабата и дядото му дават цялото внимание и любов, на което са способни. Но детето постоянно се чувства откъснато от семейството си и ненужно за мама и татко. Връщайки се, то е мълчаливо и отчуждено. В този случай чувството на ревност се потиска дълбоко в подсъзнанието и се проявява под най-завоалирани форми.

Лицата на ревността
Към ревност са най-склонни децата с малка разлика във възрастта. Тогава така нареченото голямо дете е все още тясно свързано с майката и остро се нуждае от нейното внимание и любов. От значение също какъв е неговия темперамент, характер и обкръжението.

Ревността може да бъде, както агресивна, така и скрита. В първия случай детето е нетърпеливо към братчето или сестричето си, недоволства, когато то стане център на внимание и докато уж му се радва, го стиска задушаващо или хапе. След забележката на родителите обикновено става много гневно, чупи различни вещи за да си отмъсти и крещи: „Вие вече не ме обичате!” или „Мразя го!”

Агресивната ревност се проявява и в постоянно сравнение между подаръците, лакомствата и изграчките, които се купуват за него и тези за новороденото. Сметка, разбира се, се дължи също отделеното време от родителите в прегръдки, игри и целувки. Макар на пръв поглед подобно поведение да е стряскащо, агресивната ревност е по-малкото зло. Тя дава възможност на родителите, да осъзнаят, че детето им страда , както и да облекчат ситуацията.

Много по-лошо е, когато съперничеството е скрито. Това се случва при интровертните деца или тези, които са били наказвани за откритата си ревност. Те страдат мълчаливо и очакват да го забележите – плачат често, не могат да заспят нощем, боледуват продължително, разсеяни и тъжни са. Тревогата и негативните им чувства трябва възможно най-скоро да намерят изява, за да не се превърнат в болезнена травма, която ще остави белег върху бъдещия им живот.