Сигурно поне веднъж в живота сме си казвали, че много хубаво не е на хубаво. Минавала ни е подобна мисъл, леко уплашени, че ни е проработил късметът. Стреснати, че напоследък ни се случват все хубави неща, но това ще свърши и ще се освестим на дъното.

Защо пък да не е на хубаво? Подобна гледна точка крие не само песимизъм, а направо чувство за обреченост. Това си е чиста проба страх от щастието. Каква може да е причината? Приемаме лошото за нещо естествено, а хубавото за изключение от правилото? Смятаме, че не сме достатъчно добри, че да го заслужаваме? Или че успехите са неща, които се случват на другите, но никога на нас? Ако вярваш, че много хубаво не е на хубаво, вероятно така и ще стане. Лошото ще дойде. Защото добрите и лошите мисли са енергии, които ни оказват въздействие. Най-малкото сами ще си повлияем на подсъзнателно ниво. Ще станем плахи и нерешителни, ще си сложим вътрешни бариери. А изживявайки хубав период, без да можем да се отпуснем и да му се наслаждаваме напълно, сами слагаме лъжица горчилка в меда.

Обикновено животът е редуване на добри и лоши периоди. Важното е колко дълго ще продължи всеки от тях. Така че дори на лошото хубавото е, че след него рано или късно идва по-добро. Или поне период на равновесие. А когато постигнем успокоение, можем да премислим по-трезво и видим, че от всяка ситуация има изход.

Освен това и най-хубавото, което ни се случва в живота, не е някакво захаросано до прималяване блаженство, защото то става в реалността. Когато е най-щастлив, човек пак преодолява трудностите на ежедневието, бори се с бита, има дребни недоразумения на работа, изпуска автобуса, закъснява за срещи... Но тогава просто не обръща внимание на всичко това. Тези неща са моментално игнорирани подробности, защото е завладян от голямото, от прекрасното нещо, което му се случва. А дори и да срещне сериозен проблем, щастливият човек с лекота преодолява значими препятствия.

Всъщност много по-сигурно е, че едно хубаво нещо в живота ни води до следващо.

Когато човек е щастлив, той е по-вдъхновен и работата му се удава по-лесно. Подхожда към нещата освободено, творчески и постига повече успехи.
Щастливият човек е по-добър. Той иска и останалите хора да се чувстват като него. И няма как на добронамереността и усмивката да не се отвърне по подобен начин. Или поне е много по-вероятно. А това умножава душевният комфорт.
Щастливият човек е външно по-красив. Лицето му е озарено, погледът жив, походката му излъчва увереност.

Какъв е изходът, за да избягаме от капана „страх от щастието“?
Да се отпуснем. Да спрем да се тревожим излишно. Да не се плашим от сенки. Да се наслаждаваме на това, че прекрасни неща ни се случват тук и сега именно на нас. Да се обичаме повече. Тогава ще имаме увереността, че няма нищо лошо в много хубавото. Тъкмо напротив. А когато все пак дойде по-лошо, ще имаме сили да го посрещнем.