Сега или по-късно, именно с този мъж или по-скоро не...Както всeки път, когато сме на прага на важна стъпка в живота, ние сериозно размишляване, дали да създадем дете. Правото на избор е огромна привилегия, която нашите предци не са имали, но това вместо да ни помага, често води до невъзможността за вземане на решение.

Самият Фройд, бащата на психоанализата, е мечтал за деня, в който продължението на рода ще се превърне в съзнателна постъпка и няма да бъде случайно събитие. До навършването на 40-та си година, той имал вече 6 деца и за да не набъбне още повече семейството му, прекратил сексуални отношения със съпругата си. Половин век по-късно се появили първите противозачатъчни таблетки. Фройд обаче едва ли си е можел да си представи до какво объркване води осъществяването на неговата мечта. Днес не само можем да се предпазим от нежелана бременност, да изберем момента на зачеването, но и достиженията на науката ни позволяват да отлагаме майчинството до по-късна възраст.

Границите на свободата
В миналото основната цел както на жените, така и на мъжете е била да създадат семейство и деца. Тази идея всячески се е поддържала от религията, културата и обществения морал. Но с разпадането на патриархалния свят всичко се променя. Водещата ценност днес е животът за самия себе си – самопознанието, реализацията, личните планове. Създаването на дете, скоро след като сме намерили подходящия партньор, не е по подразбиране, а изчакваме подходящия момент, когато вече няма да имаме ни най-малки колебания. И дори това да не се случва с години, дори десетилетие, ние се успокояваме, че все още имаме много време. Ако преди едно поколение, първескинята на 35 години е била любопитно изключение, то днес центровете за репродуктивни технологии са пълни с жени над 40-годишна възраст. Отлагането на майчинството се е превърнало в норма. Но наистина ли сме толкова свободни в избора си, колкото сме свикнали да мислим? Между заявлението, че искаме дете и истинското желание, често лежи истинска пропаст. Аргументи от типа, че не сме достатъчно материално осигурени или жилището ни е тясно, само рационализират подсъзнателният ни страх от тази кардинална промяна в живота.

Разликите между половете
Едва ли е изненада, че мъжете и жените имат различно отношение към родителството. При момиченцата подготовката за бъдещото майчинство започва още на 2-3 годишна възраст, с дундуркането на първата кукла-бебе. С времето желанието да станем майки нараства и става по-осъзнато, докато в един момент се превърне в дълбока потребност.

Мъжете започват да се замислят за родителството на много по-късна възраст. В началото те приемат въображаемото дете единствено като продължение на самите тях и като повод за мъжка гордост. Едва след като наследникът се появи на бял свят, осъзнават, че това е отделно от тях самостоятелно същество, започват да се грижат за него и да го обичат.