Благодарение на тапетите можем лесно и бързо да обновим интериора на дома си. Но търсенето на подходящия вид често ни отнема повече време и енергия от самото поставяне. Днес освен познатите ни от миналото хартиени тапети се предлагат и други съвременни и дори екзотични материали за декорация на стените. Как да се ориентираме сред този голям избор и какво трябва да имаме предвид?

За да не направим грешка, преди всичко трябва да си отговорим на два елементарни въпроса: „къде” и „колко”. Последният включва както сумата, която сме готови да дадем за освежаването, така и годините, които планираме новите тапети да ни служат.

Къде?
Основните характеристики, от които трябва да се заинтересуваме при покупката на тапети за едно или друго помещение са и издържливост и екологичност. За кухнята, всекидневната, коридора и тоалетната идеално подхождат виниловите (PVC) тапети. Те са максимално водоустойчиви (могат да се мият с вода и сапун) и цветовете им бавно избеляват от слънцето.

Различните типове винилови тапети имат допълнителни полезни качества. Например структурните са много плътни и могат да запълнят малки неравности по стените, а копринените съдържат копринени нишки, които създават илюзията за тъкан и внасят дворцово великолепие дори в най-малкия дом. Има релефни винилови тапети, които имитират теракот или каменно покритие и са добро решение за стените на тоалетната, терасата или кухнята.

Основният недостатък на виниловоте тапети (както на всеки друг изкуствен материал) е че не „могат да дишат”. По-евтините дори дълго да пазят своята неприятна синтетическа миризма, която след време може да се смени с тази на плесен. Възможно е да излъчват и вредни вещества.

Затова за спалнята и детската стая са по-подходящи добрите, стари хартиени тапети. По екологичност те са ненадминати – единствено хартия и естествени оцветители. Изборът също е голям – от най-обикновени и евтини стенни покрития до ръчно рисувани или фактурирани от два хартиени слоя с прибавени дървени стружки между тях за обем. И тези тапети обаче си имат недостатъци. Най-съществените са краткият им живот и лесно натрупват замърсявания. Те не могат да се почистват с миещи средства, а само със суха, най-много леко навлажнена гъба. Освен това за лепенето им се изисква по-голямо майсторство.