Твоят гардероб е пълен, имаш всичко. Може би си модерна и следваш ревностно тенденции и справочникът „кой какво носи” е твоята Библия. Имаш всички кройки, всички цветове, всички "тренди" аксесоари. Ами обувките?! Ами чантите?! Тръпката в началото на сезона да обикаляш магазините с вярна приятелка или сама в издирване на най-актуалното, „което ще се носи”, близка ли ти е?

Може и да не се смяташ за роб на модата или т. нар „fashion victim”, но в очите на две жени си точно такава. Всяка от тях носи една и съща рокля всеки ден, в продължение на една цяла година. Да, 365 дни в годината. Две активни жени, една германка и една американка, едната за чистия експеримент, в основата на който е бунтът срещу модната индустрия, другата за благотворителност и...пак за същото. По професия и двете са модни редактори и признават, че мотото „купи – носи един сезон – изхвърли”, по който се движи цялата машина на конфекцията, е болест, с която жените трябва да се преборят. И двете рокли, носени от тях са с уникален дизайн, дело на техни приятелки. Те са изработени и от новаторски материи, така че роклите да не се износват, да се гладят и перат лесно, да са леки през лятото, но да задържат топлината през зимата. Позволени са аксесоари като брошки, колани, шалове. И да, роклите са повече от един брой, за да могат да се изпират.

Проектът на Майке Винемут, „Das kleine Blaue” (малката синя рокля), в контрапункт с култовата Малка черна рокля, придобива светкавична популярност в цяла Германия. Започва на 11 Ноември 2009 и трае точно година. Началото е ужасяващо, всяка сутрин тя застава по навик пред гардероба и пак по навик започва да се чуди : „какво да облека днес?”. Тя облича същата синята рокля, но не оставя гардероба на мира. Открива, че въпреки огромното му съдържание, тя носи 5-10 неща, предимно в черно. Открива дрехи, купувани преди години, носени - никога или веднъж, които обаче не смее да изхвърли или подари. Установява, че е купувала толкова много дрехи, които няма да носи, но иска да притежава, защото са красиви, маркови или винтидж модели. Така започва вдъхновена чистка, от която се облагодетелстват близките и някои магазини за дрехи на килограм. С течение на експеримента започва да не обръща внимание на магазините за дрехи и да не се вълнува от модните тенденции. „Излекувах се от модата”, казва тя с нескрита гордост. Преоткрива аксесоарите и развихря въображението си в комбинирането им с дрехите си. Роклите са продадени в края на експеримента, интересът към тях и към дизайна им е огромен. Тя признава, че заради „синята рокля” изключително внимава за покупките си от всякакъв сорт, дали наистина и е необходимо и колко време може да го ползва.

Мотивът на Шийна Матайкен в нейния “The uniform project”, който приключва на 30 Април 2011, е креативният подход към облеклото. Спомня си за униформите в нейното училище по- точно как, опитвайки се да се откроят едни от други, съучениците й експериментирали с прически, бижута, обувки. Както Майке, така и тя, всяка сутрин заснема решението за деня, как да носи Черната си, в нейния случай, рокля, и ги публикува в сайта си. По неин призив се събират средства и ненужни предмети и дрехи, които се разпродават публично в Интернет. Тя събира за каузата си – образование за децата в Индия – повече от 100 000 долара. Шийна призовава за повече индивидуалност и творчество в обличането, „да пазаруваме в собствените си гардероби”, да преоткриваме дрехите си и да купуваме само необходимото. Нейната кауза също така добива популярност, тя получава толкова много предложения за купуване на роклята, че моделът е пуснат в масово производство и всички бройки са изкупени за седмица. Към момента има 287 деца повече в индийските училища, благодарение на този бунтарски експеримент.

Както може да се очаква, двата експеримента печелят хиляди почитатели, както и пораждат серия от подобни, които да поемат щафетата. И двете провокират обществеността доколко съвременните хора сме зависими от шопинга на нужно и ненужно, техния експеримент се свързва с отричането на консуматорството като модерната религия, които всички величаем. Ако купуваме само това, което ни е необходимо, което ще ползваме със сигурност, ние ще трупаме по- малко ненужни вещи, ще произвеждаме по- малко боклук. Ако купуваме от местни магазини или родно производство, пестим от транспортните разходи на нискокачествени, евтини дрехи от Камбоджа, където царят съмнителни условия на труд и безопасност.

„Модата преминава, стилът – остава” е казала Коко Шанел. Верните приятели в борбата с „ какво да облека?” са известни: малката черна рокля, правият черен панталон, бялата риза, костюмът с пола в пастелен цвят, едни джинси, които стоят наистина добре, и нещата, в които се харесваме. С подходящи аксесоари, с които да се разкрива индивидуалността, те придобиват нов живот и никога не губят актуалност. За разлика от „последния моден писък”.