Знаете ли какви сайтове посещава вашето дете, когато е пред компютъра? Имате ли му доверие, че внимава достатъчно, за да не стане жертва на онлайн посегателство? И какво може да е то, знаете ли? От източване на лични данни и друга важна информация до попадане в педофилска мрежа и трафик на деца. Престъпленията онлайн става все по разнородни, а злонамерените към децата ни – все по- изобретателни.

Невинни, на пръв поглед, данни като адрес или телефон, могат да помогнат да се разберат ЕГН- то, номер на личната карта. Тази информация от своя страна да доведе крадци у вас, да ви се стовари някой „лош” кредит или да станете собственик на фалирало предприятие. То това сякаш е по- малкото зло в сравнение със сексуалната, емоционална и финансова злоупотреба. Да вземем например статистика на ООН: около 750 000 педофили дневно опитват контакт с деца. Има над 4 000 000 сайта, в които се показват снимки и видео материали на малолетни, включително и деца под 2-годишна възраст. Индустрията със снимки с детска порнография носи между 3 и 20 млрд. долара годишно. Между 10 000 и 100 000 са малолетните жертви на мрежи за детска порнография. Кой да предпази вашето дете да не попадне в тази статистика или семейството ви във вечерните новини? Вие, кой друг?!

Ключът към позитивните отношения „родител – дете” е доверието. То се изгражда от най- ранна детска възраст и тази връзка трудно може да бъде наваксана впоследствие. В предпубертетната възраст – 9-11 години, то не бива да има тайни от нас, поне не от вид, които да застраши безопасността му. Най- лесното, което можем да направим, е да отделяме време да разговаряме с него - какво е станало в училище, кои са приятелите му и как прекарват времето си – изобщо да сме в течение на неговия живот извън вкъщи и всичко, което го вълнува. Да ни довери страховете и притесненията си трябва да е лесно и непринудено. До тази възраст би трябвало да сме провели някои основни разговора – за секса, за отношенията с противоположния пол, сексуалното развитие, което му предстои, за важността на личната информация. Ако усеща дефицит на информация, то ще се стреми да го попълни или от приятелите си, които са в подобно положение, или от „по- опитни” възрастни, или просто от Интернет, често и от порнофилми. Сексуалното любопитство е много силно в този период и не може да бъде пренебрегвано.

Българското дете започва да ползва Интернет на около 9 годишна възраст. Да имаме предвид тази възраст и да се образоваме в случай, че „чат”, „социална мрежа”, „акаунт” не ни говорят нищо – няма да е лошо. Така поне ще говорим на един език с детето. Езикът е първата предпоставка за успешната комуникация с него. Един лек компютърен курс за начинаещи или самостоятелна работа на домашния компютър е добро начало. Ако питаме каквото не ни е ясно, хем ще повишим самочувствието му, хем ще се сближим с него на неговата територия. Даже може шеговито нашето дете да ни стане учител.

Няколко съвета към родителите:
• За начало – поставете компютъра във всекидневната или в стая, където има и възрастен. Така ще хвърляте и вие по едно око къде е точно детето ви в Мрежата.

• Непрекъснато обсъждайте с него рисковете от някои обичайни действия, като регистрациите и др. , правете ги заедно, така ще сте сигурни какво „издава” то.

• Ако иска да си направи акаунт в социална мрежа, направете я заедно. Направете си и вие. Хем ще знаете паролата му, хем ще „виждате приятелите” му, не
злоупотребявайте и не коментирайте какво четете в неговия профил. Нека то запази усещането за лично пространство, за да не се налага да сменя паролата и да се крие.

• Образовайте се за опасностите от „анонимното” общуване и ги обсъждайте с него. Това е същото като да внимава с непознатите по улиците, пресичането – правила, които просто се учат и спазват.

• Определете заедно времето, което то прекарва в Интернет, нека да е през деня, в определени часове.

• Разгледайте заедно някои „опасни сайтове” – съдържащи секс, насилие, както и сайтове за запознанство. Може дори да му демонстрирате колко фалшиво и користно може да е общуването онлайн.

• В никакъв случай не злоупотребявайте с доверието на детето и неговото лично пространство. Не коментирайте с други членове на семейството, ако то не желае. Такт и деликатност очакваме и възрастните помежду си, не само децата от нас.

• Не крийте, не наказвайте, не забранявайте – ако смятате, че нещо е неподходящо – мотивирайте се.

Не може да се отрече, ограничи или спре влиянието на глобалната мрежа. Привидната анонимност в нея създава опасни връзки. Децата- по природа любопитни и доверчиви- не осъзнават в пълна степен, колко може да навреди всеки „невинен” личен факт, споделен на неподходящ човек. Нашата роля като родители не е да предпазим детето от всичко, а да го учим само да се пази и да знае, че каквото и да му се случи, ние ще сме там, за да му помогнем.