„Моят мъж нищо не може да направи сам! Дори да си сипе ядене от тенджерата” – се оплаква моя приятелка. А в зората на връзката им много добре помня, че той не само умееше да се грижи сам за себе си, но дори устройваше романтични вечери. И освен това беше отговорен и не страдаше от проблеми с паметта. Много жени са склонни да отдават неспособността на съпруга на неправилното възпитание в детството. Тоест, на прекалено загрижената майка, която денонощно се е суетяла край скъпоценното си чедо и не му е позволявала нищо да подхване сам. Разбира се, подобни случаи съвсем не са рядкост. Но съществува и обратният вариант, когато не майката, а съпругата превръща отговорният мъж в безпомощно дете.

Това, което често ни подхлъзва е стремежът да контролираме всичко. Коя от нас не е казвала на благоверния си: „Да не забравиш това” или „Аз, нали ти казах”, както и да го обсипваме с всевъзможни съвети в повелително наклонение. По този начин волно или неволно третираме мъжът като неразумно същество, което не са способно само да се погрижи за себе си и се нуждае се постоянен контрол. Убедени, че ще свършим всяка една работа по-добре от него му изземваме инициативата, а после горко се жалваме, че не получаваме никаква помощ. Дори в началото мъжът да протестира, скоро разбира, че тази ситуация е изгодна за него. След като ние се държим като майка, той логично се превръща в дете.

Но какви са причините за това майчинско поведение? На първо място, влияние оказва примерът от семейството, в което сме израснали. По времето на нашите родители беше прието жената да върти цялата къща, да се грижи за всичко и всички. Днес макар да осъзнаваме, че този модел е отживелица, продължаваме да се държим така сякаш цялата тежест на битието е единствено наше задължение.

Втората причина е страхът от изоставяне. Много жени обгрижват постоянно мъжа си, за да изпадне в състояние на зависимост. Та, как той би могъл да си отиде, след като не може нито ризата си да изглади, нито дори да си свари яйца!

И все пак, стремежът да се грижи за най-близките си хора е естествено заложен във всяка жена. А това означава, че съвсем не е нужно да робуваме на стереотипи или да се водим от вероломни мотиви, за да почистваме постоянно след любимия, да търсим изгубените му вещи или да бдим да не се простуди. Разбира се, чрез това внимание и грижи ние изразяваме своята любов. Но за всичко трябва да си има мярка.

Мъж, а не момченце
Подобни отношения често устройват и двамата партньори – на мъжа му е удобно, че от него нищо не се иска, освен пари, а жената е горда с това, че му е жизнено необходима. И двойката е щастлива.

Но тази идилия често не е дълговечна. Мъжката самооценка в голяма степен зависи от усещането за самостоятелност и компетентност. Затова майчински обгрижваният мъж често е подтиснат и неуверен в себе си. Но един ден може да срещне жена за която да бъде опора, а не дете и за пръв път да се почувства пълноценен. Тогава той без угризение ще скъса задушаващата връзка с „маминката”. А може би самата майчински настроена съпруга ще си отиде, уморена от инфантилният си мъж. Такива отношения вкарват и двамата партньори в омагьосан кръг и убиват страстта.