Всичко опира до дозата – тя лекува, тя убива. Така е и с майчината любов и грижовност. Едни, иначе прекрасни човешки качества, могат да се превърнат в истинска отрова. Тя не унищожава физически, но убива духа на детето. Майката-тигрица брани рожбата си от посегателства независимо от обстоятелствата. Нейното гардже е не само най-хубаво, но то винаги е право. Другите са тези, които го въвличат в лоши ситуации, пречат му и влияят зле.

Детето, издигнато от своята майка в ранг на божество, няма как да стане достатъчно самостоятелен и отговорен човек. Сбило се е в детската градина – виновно е онова невъзпитано дете. Получава лоша оценка в училище – ах, тази предубедена учителка. Не се задържа дълго на една и съща работа – виновни са началниците, които никога не знаят какво искат. И така без край.

Причините за подобно майчинско поведение могат да са различни. Често това са жени перфекционистки. Каквото правят, те искат да го правят винаги най-добре. Съвсем естествено и детето им няма как да не е най-доброто. Срещу всичко, хвърлящо петънце върху светлия му образ, те се втурват в атака.

Тези жени са много енергични по природа. Именно колосална енергия изисква това непрекъснато бдене над рожбата, защитата й от по-скоро мними посегателства, обграждането й с тотални удобства.

Те са силни характери, жени, които държат да контролират "на макс". Детето е прекрасен обект за контрол. Както и всичко свързано с него. Те са обсебсващи, но далеч не винаги това става с деспотични средства. Прекомерната грижовност, създаването на удобства в най-дребния детайл, също могат да са задушаващи до нетърпимост.

Майката-тигрица, в повечето случаи е неудовлетворена като жена. Липсата или недостатъчната любов от и към мъж я кара да концентрира цялото си внимание върху детето. То става неин емоционален отдушник, съсредоточаване на цялата й вселена. И неосъзната изкупителна жертва. Детето компенсира всичко онова, което не й достига. В неговата личност тя влага любовта, която така има нужда да даде някому.

Какви са възможните варианти? Ако по природа детето е с по-податлив на натиск характер, майчината свръх грижовност само ще засили неговата несамостоятелност. До един момент и двете страни ще се чувстват комфортно. Майката е удовлетворена от своята роля на тотална закрилница, намерила е смисъла на живота си. На детето ще му е удобно, че не му се налага да се бори, да се доказва. Ще се рее в безметежната си инертност, без влагане на никакво усилие – един измамен рай, който рано или късно непременно ще се превърне в ад. Адът на неспособния за нищо човек, на готованеца, мързеливеца или просто слабохарактерния - вечното бебе на мама. Адът на човека, който нито ще е способен за пълноценна връзка с друго човешко същество, нито ще може да се справя с живота.

Ако детето все пак носи у себе си силен характер и непокорност, войната в тийнейджърска възраст е неизбежна. Тя би била по-скоро градивна за младия човек и при една все пак разумна майка, проблемът в голяма степен би се туширал. Ала при пълна непримиримост на страните, не е изключен и тотаталния разрив помежду им.

Трябва да признаем, че макар повечето родители да не стигаме до пълна крайност, сме склонни да попрекаляваме в обгрижването. Вероятно е някаква наша национална черта, която лесно се деформира. Това няма нищо общо с опората да имаш подкрепящо семейство. Кой не познава 40-50 -годишни „деца“, все още отглеждани от престарелите си родители. Те са неспособни да се справят сами с ежедневните си проблемите, с изискванията на работа, с отделното живеене...

Житейските уроци са такова нещо, че всеки си ги учи задължително сам. И понякога трябва много да обичаш, за да оставиш детето да падне, да се удари, за да разбере колко боли. Това е по-добре, отколкото до такава степен да го носиш на ръце, че то да се отучи да ходи.