„И заживели дълго и щастливо....“ - така завършват приказките за принцеси, които малките момиченца обичат. А истински интересно е какво става след това, защото именно след това финално изречение започва съвсем нова, различна приказка. В живота е невъзможно достигането на някакво идилично, безпроблемно-щастливо състояние. Той е пътуване, през което срещаш низ от проблеми - преодоляваш едни, следват други и тук-таме има кратки почивки.

Живеем наситено, концентрирано, със съзнанието, че в една и съща минута се случват милиарди неща и поне сто от тях можем лично да видим и чуем чрез възможностите на технологиите. Живеем със съзнанието, че в живота си срещаме низ от любови, всяка важна, възкресяваща ни, раняваща и носеща поредната порция мъдрост, след като сме я надживели. Тази осъзната фрагментарност на битието е доста различна от християнската представа за една любов, един брак – завинаги. И в същото време всеки живее с романтичната мечта да срещне голямата любов, която го прави жив, цял, придава смисъл и стойност на най-дребното нещо, оставя усещането, че не си живял напразно. Всеки го иска, надява се, допуска, че все пак може чудото да се случи тъкмо на него – осъзнато или не, независимо дали си го признава или не. Защото всеки иска да бъде обичан, приеман такъв какъвто е, иска общуване без тайни и недомлъвки, иска вяра и доверие в друго човешко същество.

За да живееш в любов, не стига късметът да я срещнеш, нужна е и мъдростта да да я направиш част от себе си. А, уви, мъдростта не е привилегия на ранната младост. Младият човек дори да срещне любовта, я пропилява с по-лека ръка и защото живее с илюзията, че пред него се е разтлала илюзорната безкрайност на отреденото му време, през което ще среща още много любови.

Зрялата любов е любовта, в която можеш да цениш и оценяваш какво ти се случва. Ти си вече вътрешно по-богат и можеш да дариш това богатство на любимия човек. Знаеш стойността на времето прекарано в мълчалива близост и на времето, в което отваряш словесно душата си, за да я излееш и слееш. След лъжи и предателства знаеш цената на това да вярваш безрезервно другиму. И в същото време си наясно колко крехко е всяко доверие, как лесно може да го прояде разрухата на смътното съмнение. Любовта на зряла възраст има шанса да е последна за разлика от онази, която сме преживели на 17 или на 23 години. Едва сега разбираш, че не първата любов е най-важната и запомящата се, а последната, защото тя е достатъчната ти любов. Която ти дава всичко. Тя е като завръщане у дома. Тя е окончателното приемане на себе си, защото си харесван точно такъв какъвто си. Не искат да те променят и ти не искаш променяш човека до себе си. Цениш мига, защото вече с всяка фибра знаеш, че животът е краен и кратък.

По време на първата любов ти си се учил да обичаш. Онова, което ти се е случвало е било трагично, съдбоносно, но и преодолимо заради оптимизма, че приключението Живот е пред теб. Любовта в зряла възраст превъзхожда по дълбочина, по осъзнатост на случващото се. Тя е способността в един миг да погледнеш човека до теб и да го видиш за пореден път по нов начин – да си кажеш: господи, нима този изключителен мъж или или жена е до мен, споделя живота ми, обича ме. Поглеждайки го, ти го преоткриваш пак - виждаш го красив, привлекателен и отново и си даваш сметка, че ако вече не го обичаше – отново щеще се влюбиш в него. Тази любов е едно непрекъснато преоткриване на любимия. Когато те гледа, в очите му има искрици. Те те зареждат и чудото е, че си открил перпетуум мобиле на Любовта. Вярата, че има такава любов, че има хора, които живеят в нея, е надежда за всеки – щом нещо съществува, то може да се случи и на него.