В магазинчето до нас бяха донесли, изключително пресни, спанак и лапад. Никога досега не бях опитвала лапад. В годините назад зеленийките не бяха любимото ми меню, а после съмнителността на мястото на бране на лапада, от бабите, които продаваха, ме спираха да опитам. Обичам кварталния "Плод и зеленчук", харесвам откровеността на продавачките, ако нещо е хубаво - препоръчват ми го. Ако нещо залежи - свалят цената му, човек сам може да прецени. Попитах продавачката дали има много голяма разлика между него и спанака, на вкус. "В моето село никога не е имало спанак само лапад, така че на мен ми харесва. Някои хора не могат да ги разграничат като се приготвят двете зелении". Как си го приготвяш я попитах? "Ами, задушавам го с ориз и пресен джоджен". Реших да опитам и аз.
Прибрах се и се сетих, че предишната вечер бях накиснала нахут за да приготвя хумос (популярна арабска разядка). Трябваше да го оползотворя. Миг на хаос... и реших, ще пробвам да направя супа от лапада, която да сгъстя с нахута. Речено - сторено.


Нямах време да прочета нещо повече за лапада, но средната жилка ми се стори прекалено твърда, така че я отстраних. По-късно прочетох, че явно такава е и практиката. Не, че точно за пасирана супа ще има значение.

Нахутът сварих до омекване заедно с 1 с.л сушени зеленчуци и малко сол (заместете ако искате с пресни). Към готовия нахут добавих още малко вода (общо около 2 литра) и след като завря, прибавих нарязания лапад и малко магданоз. Когато омекна леко, пасирах всичко. Съветът ми е да не го варите дълго, за да запази максимално полезните си качества. Добавих непълна лъжица зехтин, черен млян пипер. Варих още 2-3 минути.
В тиган леко препекох орехи, който заедно със синьо сирене комбинирах за крем супата. Лападът, по мое мнение, има много по-лек вкус от спанак след топлинна обработка.
Ако постите можете да пропуснете синьото сирене