Има една порода мъже, които са истинска напаст – тяхната страст е да си играят игрички на любовния фронт. С тях винаги е сложно и объркано. Вкарват ви в разни филми, винаги драматични. „Иди ми – дойди ми“, е част от тактиката им. Когато се отдръпнете, нежелаейки да бъдете разигравани, те се появяват на бял кон в целия си чар. А обикновено го имат в изобилие – умеят да разбират жените, да ги изслушват, да играят на най-тънките ни струни, чувствителни са.

Да, именно чувствителността е отличителен белег на тези екземпляри. Проблемът им е, че не знаят какво искат. Когато смятате, че връзката е станала много специална за вас, с две думи сте хлътнали до уши – точно тогава стават непредсказуеми. Обикновено това е техният начин да се спасят дори от духовно обвързване. И понеже са майстори на манипулацията, играят по острието на бръснача. Поставайки ви в зоната на емоционалния здрач – хем желана и прелъстявана, хем невладееща докрай ума и сърцето на този господин, жената се пече на бавен огън. Превзети са умът и душата й, а знаем, че за дамите любовта е преди всичко чувство, докато за мъжа – на първо място е чисто физическата тръпка.

Ала за подобни господа-царе на игричките, дори не е задължително непременно да стигнат до интимна близост с набелязания обект. Всъщност именно играта е тяхната награда, а не обладаването. Ако в един момент те са споделящи, търсещи вашата компания и близост, в следващия - всъщност това може да са дни и седмици наред, няма дори да ви потърсят. А горката им жертва се чуди къде се намира в цялата тази ситуация, недоумява какво значат жестовете на внимание, редувани от безпричинно отдръпване.

Обикновено те са героите на най-мелодраматичните женски истории. Защото за да вирее такава личност от мъжки пол, трябва да се намери жената, която да се впиша в сценария. Уви, женската ни природа по принцип е доста склонна да толерира подобни екземпляри. Със своята мекота, разбираща, прощаваща, даваща шанс, а и поддаваща се на манипулации под силата на любовния заряд, жената, отговаряща на това описание, по неволя се оказва идеалния първо партньор в тези игрички, а накрая задължително жертва.

Някой може да каже, че мъжът е по природа ловец и подобно поведение се вписва идеално в образа на ловеца – преследва жертвата, докато тя се хване, след това му става безинтересна. Истинският мъж обаче знае какво иска. А ако е в ситуация да не е напълно наясно със себе си или е раздвоен, има доблестта и откровеността да го изговори. Да бъдеш точен във всяко отношение – това е истински мъжкото поведение.

Част от чисто женските илюзии е, че субектът с игричките може да бъде променен или жената да стори чудо и да го привърже към себе си. Няма начин – тези образи са по природа единаци, опиянени от собствената си неуловимост. Е, някой от тях може да си намери майстора от друга дама от своята порода, която ще му извърти по-големи игрички от неговите собствени. Но ако не сте от тази категория, по-добре зарежете. Едва ли си струва да хабите енергия, чувства и време с подобни екземпляри. Има достатъчно много мъже, които знаят какво искат от живота и желаят да го постигнат и изживеят именно с вас. Така че бягайте надалече от тези с игричките, колкото и да изглеждат примамливи. Излишни рани и мелодрами. А и откъсвайки се от господин играча, със сигурност ще го жегнете най-много - ще го накарате да се разколебае във всепобедността на своята тактика. И това е вид морална победа, но по-добре е въобще да не се интересувате от това кой е победител и кой победен. А да вървите по своя път, където всичко е по-просто, по-немелодраматично, хармонично и ведро.