Всеки е чувал поне една история от своя град, която буди ужас, страх или смях, когато я разказваме. Градските легенди носят всички белези на фолклора и често дори не подозираме, че историята, която преразказваме, е именно такъв модерен фолклор. „Градски”, разбира се, е условно, защото историите се случват по пътища, гробища, планини и други „местообитания”. Но легенда е съвсем на място – предавана от уста на уста, може би неистинска, но достоверна, без имена, тя заживява собствен живот, заради тези, които вярват в нея и продължават да я преразказват на свой ред.

За първи път „градска легенда” се използва през 1981г. от американския преподавател по английски Ян Брунвалд. Той издава книга с личната си колекция градски легенди от САЩ, с което доказва, че фолклорът не е характерен само за традиционните, неразвити от съвременна гледна точка общества, нито е цялостна, вече завършена система, а постоянно актуализираща се с нови митове и легенди. Функцията му да възпитава и утешава, да предупреждава и предпазва с механизмите на мистерия, страх, да пренася колективното във времето, усещането за свързаност на хората, особено днес в по- големите градове, е запазена и в модерният му вариант.

Как се зараждат градските легенди? Най- обикновени вицове, шеги, действителни случки или подочуто от новините – никой не може да хване началото или зрънцето истина в една градска легенда. Обикновеният виц с елементи на неизвестно и мистериозно, но задължително актуален, с герой, който е „братовчед на сестрата на моята бивша шефка”, но всъщност може да е всеки – това са отличителните белези на една класическа градска легенда. Героите винаги са обобщени – туристи, клиенти на таксита, или всяка жена, която се прибира късно от работа и се движи по неосветена улица, така че повече хора да се припознаят в нея, деца, които играят на улицата. Последните са на особен прицел в градските легенди – тяхната невинност и фантазиране предизвикват още по-силен ефект върху слушателите. Концепцията „в един обикновен ден, на един обикновен човек” осигурява дълголетието на легендата.

Легенда или просто слух? За разлика от слуховете, които са си с конкретен герой, в градските легенди имена не се споменават. Разпространените във всеки град истории за местните чудаци и странни „знаменитости”, не са нищо повече от слухове. Чудатостта им и тяхната „известност” поражда любопитство у околните, те на свой ред се опитват обясняват периоди от живота им или истории, които разказват, как са стигнали до това положение. Като такива те могат да бъдат проверени и опровергани. Но историята на чакащото своя любим момиче на бургаската гара, което се заменя през три години от ново, буди истински смесени чувства на мистерия и необяснимост. Свидетелите, които твърдят, че са виждали такова момиче, подхранват историята и тя печели все повече почитатели. Към това се прибавя и суетния стремеж да сме център на вниманието с някоя страховита и необикновена история. Като във всяка легенда, разказвачът винаги добавя някоя преувеличена подробност и така „измислицата” придобива чудовищни размери.

В големите мегаполиси, където има чудовищна градска анонимност, усещане за изолация и висока престъпност, се създават многобройни градски легенди с религиозен, криминален и романтичен привкус. Те от своя страна са повод за масова психоза, която води до съвсем реални последствия, подобни на тези от историите и така се завърта един омагьосан кръг.

Почти всеки ден чуваме по някоя градска легенда и независимо, дали им вярваме или не, те не спират да ни стряскат и провокират. От „Дама Пика” през нашето детство, прекарано по летни лагери, през прословутият „сос за дюнери” до актуалното днес „дете, което изчезва в мола” – градската среда има, какво да разкаже на този, който е склонен да изслуша потайните й истории.