Кой е любимият ви детски спомен? В моето съзнание веднага изниква образ: късна вечер, слаба нощна лампа и мама, която с тих глас започва: „Имало едно време, в едно далечно царство...” За съжаление днес родителите рядко разказват приказки на своите деца. За да икономисат време и сили по-често им пускат аудиодиск, анимационен канал или видеоигра. Резултатът е, че повечето деца са чували за Пепеляшка. Червената шапчица или Малката русалка единствено от филмчетата. Тези герои обаче са изкривено подобие на своите приказни първообрази.

Защо децата толкова обичат приказки
Дори новородените притихват и се заслушват, когато някой разговаря с тях. Колкото повече пораства малкото същество, толкова повече се нуждае от истинско, живо общуване. Затова записаната на диск приказка не може да замени топлата, човешка реч.

Но и самият фантастичен разказ е близък до детската психика:

● Сюжетът се развива бързо, изпълнен е с действия и няма излишни описания. Децата в тази възраст също постоянно се намират в движение. Дори в речта им първо се появяват глаголите („дай”, „на”, „иди”), а едва по-късно започват да използват думи, които назовават и описват предмети.

● Времето в приказките винаги е относително – цяла вечност може да се побере в един миг, както и обратното. Животните и предметите често са одушевени. Всичко това е много близко до възприятията на малкия човек.

● Действието в приказката не е подчинено на логиката, а на желанията. Затова всичко е възможно, а на помощ идват чудесата. За някои родители фантастичната развръзка създава нереална представа за реалността, но в действителност е може би най-ценният житейски урок – за да осъществиш мечтите си най-важното е волята.

● Повествованието в приказката е ритмично и често едно действие се повтаря неколкократно. Например героят се среща с различни животни и всеки път задава един и същи въпрос. Сигурно сте забелязали, че повторенията са необходими на детето. Затова, когато ви помоли да му разкажете „Червената шапчица” за пореден път не считайте това за аномалия, а уважете желанието му. Видно е, че то намира в тази приказка нещо особено важно за своето развитие.

● Персонажите в приказките са или добри или зли, но тези крайности ориентират детето в сложните морални категории, показват последствията от разрушителните постъпки и по този начин поучават. И то не назидателно и праволинейно, а иносказателно. Слушайки увлекателния разказ малкото същество черпи опит, но най-важното, изгражда увереност, че доброто ще победи злото, а спаведливостта винаги ще възтържествува. Това упование в положителния изход от ситуацията ще му дава кураж и воля да осъществява мечтите си през целия живот.