Според народната психология той задължително губи с вечните си сръдни – затова и торбичката му е празна. Безотказно и справедливо правило. Изобщо, едно време тези, дето въртят номера и се правят на интересни, са ги слагали на мястото. Ала в съвременния живот, където ни възпитават в толерантност към всичко, сърдитко-петковците са способни сериозно да терирозират околните. Вечно недоволни, засегнати, намусени. Не знаеш кога и с какво си ги докачил. Разновидност са вечно критикуващите – каквото и да се направи, все не е по тяхното.

Какво може да се крие зад образа на Сърдитко Петко?
Той/тя притежава изострена чувствителност. Много вероятно е зад това да стои ниска самооценка или усещане за недооцененост от околните.

Опит да се привлече вниманието. Истинските причини за това биха могли да са много – чувство за пренебрегнатост, самота, вик за помощ и за получаване на повече обич.

Не е намерил вътрешното си равновесие, собственото си място в света и сред хората. Много по-вероятно е този човек да има друг някакъв нерешен проблем и като през предпазен клапан така да изхвърля навън недоволството си от живота. Тийнеджърка няма приятели, с които да излиза, чувства се изолирана в средата на своите връстници. На изолацията и неспособността да завързва здрави приятелски връзки, в семейството тя реагира с честата роля на разсърдена и недоволна. А това е мястото, където среща най-голяма подкрепа и разбиране.

Често се сърдят децата, затова подобно поведение е признак за незрялост и емоционална нестаблност.

А може би зад сърденето и критикарството се крие нещо друго – недоволство от човека, към когото е насочен негативизмът, желание да се доминира над него. Съпруг трудно понася ограниченията, които изненадващо му предлага семейният живот. Излива недоволството си в непрекъснато критикарство към съпругата. Това е и начинът му да я подчини, принизи, да покаже кой командва вкъщи.

Независимо от причините за влизане в тази роля, сърдиткото е вреден на първо място за себе си. Ако реакциите му са тягостни за околните, те могат по един или друг начин с времето да го игнорират. Ала сам от себе си няма как да избягаш, така че сърдиткото става жертва на собствените си похвати.

Ако човек е осъзнал, че донякъде или изцяло попада в този образ, е добре да съумее сам да анализира дълбинните причини за реакциите си. Отговорът на въпроса: „защо се държа по този начин“, ще му даде посоката, в която да потърси промяната – като реши истинският проблем. Това изглежда просто, но на практика не е. Човек има удивителната способност да се самозалъгва, да не е честен със самия себе си, макар че няма публика, пред която да се представя по време на своите вътрешни разговори. И най-вече да си даде сметка, че чуждото търпение е ограничена величина. След свършването му – остава сам със собствените си номера.

Обратното – ако сте в положението на онези, които по неволя трябва да съжителстват с този труден характер, след като сте приложили всички опити за задълбочен и полезен, най-вече за сърдиткото, разговор, вече е крайно време да помислите за себе си. Няма нужда да ставате жертви на този емоционален терорист. Игнорирайте, ако можете, сложете го на място. Дори физически и пространствено се откъснете, доколкото е възможно, от негативното му излъчване. Изобщо – не го оставайте да ви се качва на главата. Защото неговата торбичка отдавна е празна, още откакто са се произнесли по въпроса нашите по-мъдри предци. И това е негов избор. Няма нужда ние въпреки всичко да му я пълним насила.