Сам да си отнемаш положителна енергия

Казвам сам, защото вярвам че всеки е изцяло отговорен за собственото си емоционално състояние.
Всъщност става дума за хората които не ценят личното пространство на другия и са в състояние да ни натоварят с нещастието си за броени минути. Справянето с този тип кражба е най-трудно, защото ефектите от нея са почти моментални. Когато някой ни натовари със собствените си неразбории, у нас се поражда чувство на тревожност, което най-често е резултат от отсрещната негативна енергия, а не от нас самите.

Оръжието, с което разполагаме срещу такова нарушаване на хармонията ни е умението да разпознаваме подобни хора и да подминаваме с усмивка опита им да ни въвлечат в безизходицата, която обичат да си въобразяват.


Ах, този пладнешки грабеж – мързелът
Добре е да знаем, че мързелът е крадецът с кадифени ръкавици. Справянето с него е трудно, защото означава справяне с една част от егото ни, което определено държи на спокойствието си и не обича много много да се мотивира и да препуска напред.

И все пак отлагането, разсейването и оставянето за последния момент ни взимат много повече отколкото ни дават. Докато си мислим, че размотаването ни дава време да се откъснем от света на задълженията си, то всъщност ни прави още по-зависими от тях. Това е така, защото задачите се натрупват и съвсем скоро купчината става доста голяма, а справянето с нея отнема много повече време от това, което би ни било нужно за вършенето им поотделно.


Кражба по ноти – да изгубиш нещо, което никога не си имал

Много характерно в наши дни е създаването на липси. Любимо на повечето от по-простите маркетингови стратегии е тръбенето на лозунга: Вземете сега, или никога повече няма да имате уникалния шанс да направите това.
Предпазването от подобни стратегии, които се стремят да ви внушат чувство за липса, става лесно. Трябва само да сме наясно с това от какво имаме нужда и какво можем да оставим да почака. Тук важи и максимата, че ако изгубиш нещо, значи то не ти е трябвало.


Прекалено хубаво Е на хубаво

Предразсъдъците и странната убеденост, че песимизмът е добродетел са често в основата на това да си поставяме прегради пред възможностите, с които природата ни е дарила.
Когато дълго време успяваме да задържим доброто си настроение и усещането за пълнота, между тях някак винаги се промъква страхът, че постигането на баланс, непременно е ще е за сметка на нещо друго.

Но дори и да е така, кой е казал че щастието е постоянна величина. Всичко е много по-лесно, когато знаем, че, щастието е процес, в който непрестанно търсим, намираме и губим себе си.
Единственото сигурно по този път е фактът, че не трябва да позволяваме на никого да ни открадне усмивката, с която вървим напред.