Бях си наумила, че тази година ще направя домашно сладко от ягоди, ей така, 2-3 бурканчета. Чаках само в нашето магазинче да донесат въпросните на сносни цени. Седмица по-късно ми се обадиха по телефона и ми казаха: "Имаме много ягоди, ела да си набереш ако искаш". Въобще не се поколебах и след работния ден се озовах на "лозето". Събраха се около 5 килограма ягоди, а заедно с това си откъснах пресен джоджен за да си изсуша.

Сладка не консумирам често и общо взето се случва, когато хапваме палачинки. След като преди време бях направила сладко от малини с фикс, в който има основно пектин (и дава възможност за по-малко захар), си казах, ами и ягодите ще направя така, а един килограм ще направя по стара бабина рецепта. Само дето стара бабина рецепта нямаше и реших, че някъде в нета ще има информация. Общо взето навсякъде пишеше 2 кг захар, 1 кг плод, 1 ч.л лимонтозу - но количеството захар ми се стори ужасно много, а в последствие лично за моя вкус и лимонтозуто. Когато ги поръсих със захар, реших че ако им сложа малко вода ще забързам процеса на разтапяне. ГРЕШКА! Голяма. После имаше дълго варене, а когато ягодите станаха на тотална каша си казах, е може би е добре да прекратя варенето, те после ще стегнат. Заедно с изстиването на сладкото обаче изстиваше и надеждата ми, че това ще се случи. Остана рядко. Но си казах, ще взема от магазина 1 кг и ще опитам пак и пак, все пак обещах във фейсбук страничката, че ще има рецепта. Нужна ми бе сполучлива.

Два дена по-късно получих отново обаждане: Има още ягоди, искаш ли? Разбира се! И в 21:00 вечерта бях изправена пред същото количество ягоди. Което се получи:



Рецептата:

Ягодите се почистват от дръжките, измиват се и се отцеждат много добре. Стъпката с отцеждането е важна, всякакво допълнително количество вода е в минус.

В дълбока тава изсипваме ягодите и поръсваме със захар (ако обичате изключително сладко, можете да си я увеличите). Лека полека захарта започва да се стопява. От време на време (през 30-40 минути) разбърквайте ягодите. Моя близка ми сподели, че така ги оставяла за цяла нощ, но аз лично ги оставих за 3 часа. През това време ягодите пускат сок.

В дълбока тенджера изсипваме сместа и я слагаме на котлона. Когато започне да ври, започва да се образува пяна. С помощта на лъжица я отстраняваме няколко пъти и намаляваме котлона. Тъй като аз се бях улисала в нещо пропуснах този момент, но сладкото дойде да ме потърси само, разливайки се по целия котлон в доволно количество. С вече леко намален котлон, бъркайки от време на време, чакаме сладкото да се сгъсти.

Кога е готово. На мен ми отне около 2 часа, но проверката дали е готово се извършва по следния начин. В чиния капваме една капка от горещото сладко, тя не трябва свободно да се стича. Имайте предвид, че когато изстине сладкото стяга още.

2-3 минути преди да го сваля от котлона добавих лимонтозу и разбърках.

Разпределих сладкото, още горещо, в сухи бурканчета, затворих ги и обърнах бурканчетата с капачките надолу. Това е достатъчно за стерилизацията им. Вкусът на сладкото се получи точно какъвто очаквах с карамелен вкус.


И едно интересно предложение.
Ако сте решили да ползвате тези фиксове с пектин, пробвайте вариант след като го изсипете в бурканчетата да добавите физалис и...затаете дъх: листа джоджен. Да, точно така. Вкусът им е изключително сходен с тези на мента и придава много свеж вкус, както установих в последствие.