Всички сме „за“ нуждата от лично пространство и неговото осигуряване на човека до нас. Особено силно сме „за“, когато става въпрос за нашето собствено лично пространство. Всеки има своите интереси, хобита, потребности. Това е времето и да останеш сам със себе си, с потока на своите мисли. Да задържиш своята индивидуалност, да развиеш самобитността си и най-вече да не се изгубиш до твоята половинка - или в опитите да я контролираш, или да й се лепнеш като гербова марка. Това са положения, по които поне на теория, спор няма.

Какво обаче става на практика? Не се ли злоупотребява понякога твърде много с т. нар. лично пространство? Особено, когато зад тази магическа фраза се крият лъжи, изневери, нелицеприятни тайни...

Абсолютно правило е да не се отваря и чете чужда поща, да не се рови в телефон, който не е твой, да не се четат неадресирани до теб имейли, ако не бъдеш поканен за това. Зад тази неприкосновеност обаче се случва да се скриват многозначителни интернет контакти и чат връзки, прерастващи в тайни телефонни разговори, които нараняват половинката. Тук се явява актуалният съвременен въпрос – изневяра ли е виртуалната изневяра, ако всичко остане само в тази сфера. Въпрос на лично усещане, но едва ли има здравомислещ човек, който не би бил наранен от подобни тайни комуникации. А щом има пострадал, какво да се умува по темата. В същото време подозрителният в двойката, който се ровичка в чуждия компютър или преравя съобщенията в телефона, в повечето случаи се чувства и гузен от нарушаването на свещеното лично постранство. Така страданието става двойно.

Фасадата на личното пространство е идеалното място, зад което може да поникне и да вирее отчуждението, прекъсването на духовния контакт в двойката. То би могло да е алибито всеки постепенно и неусетно да заживее само свой собствен живот, различен от този на другия, с когото в началото са искали да делят уж всичко – и добро, и зло.

Ако злоупотребата с личното пространство кара другия да се чувства дискомфортно, ако го прави самотен, изолиран, това не изисква ли преосмисляне на неговия периметър? Въобще важно е колко широко е това пространство, доколко то не накърнява взаимоотношенията в двойката. Разбира се, не винаги и навсякъде трябва да мъкнеш половинката си при срещи с приятелки, например. Тъкмо напротив – вие си имате своите чисто женски разговори. Но е естествено всеки да познава приятелите на другия, а не да бъде държан в изолация.

Доверието и споделянето са нещата, които правят наличието на личен периметър здравословно, а не зловредно. Когато са налице тези безценни съставки в отношенията ви, то личното пространство на всеки би могло да е освежаващо, а и обогатяващо връзката.

Да, личното ни пространство е онази територия, в която запазваме самоличността си. То е щит срещу обезличаването ни в стремежа да се съгласяваме с любимия и да му се харесваме, забравяйки, че някога сме го впечатлили именно с индивидуалността си. Но то би могло да е и онова минно поле, която ранява, отчуждава, поставя единия в изолация и в крайна сметка взривява връзката. Затова „ДА“ на личното пространство, „НЕ“ – на злоупотребата него.