Не ви ли звучи доста позната репликата: "Ще ти кажа нещо, обаче обещай да не казваш, защото е тайна!". Много често едва се сдържаме да не споделим узнатото и когато най-после думите сами излетят от устата ни, завършваме историята, с уговорката, че това не бива да се казва на никого. Интересно е как сами не успяваме да спазим обещанието си за „мълчание до гроб“, а в последствие държим другият да опази това, което ние не сме могли.

Споделянето само с определен кръг от хора е любопитно нещо, около което неминуемо се завихрят какви ли не мисли и събития. Като начало защо пазим тайна? Каква част от нас желае да се разкрие пред точно определен човек, а пред други не? Възможен ли е живот без "скрито-покрито"? Оказва се, че около тайната въпросите са много повече от отговорите и това да открием същността й е трудна задача.

Какво крием, когато пазим нещо в тайна?
Да започнем с това, защо имаме нужда да пазим различни аспекти от живота си на тъмно. Това да не казваме и показваме всичко в известна степен е свързано с ролите, които играем в обществото.
Когато част от нашия живот не се вписва с представата, която искаме да изградим у другите за себе си, ние започваме да крием разни неща. Нещо повече, ние се променяме непрестанно. В един етап от съществуването си човек прави неща, които в друго време му се струва, че не бива да излага на показ. Но защо да е така? Какво тайно има в това да си бил или да си такъв какъвто си?

Какво значи тайно?
Накратко тайно можем да определим като нещо, което е познато на точно определен ограничен кръг от хора. Когато нещо е тайно, то винаги увеличава стойността и значението си, просто защото колкото по-ограничени са ресурсите от нещо, толкова по-ценно става то.
Всеки от нас има своите преживелици, спомени, емоции и случки, които иска да споделя само с близките си хора. Едновременно с това изпитваме и нуждата да разкажем нещата от живота ни на някой друг, да го направим съпричастен. По този начин неизбежно части от нашата действителност излизат от избрания от нас кръг и стават достояние на повече хора.

Има теории, според които премълчаването е нездравословно и действа затлачващо на мисълта и затова не би следвало да има тайни въобще.
Звучи повече от добре, но само на думи. На дела е доста по-уместно да не казваш да шефа си, че го смяташ за тъп, или да не споменаваш на висок глас, че приятелката ти е на антидепресанти, защото съпругът й я е зарязал заради друг мъж.

Наистина би било прекрасно ако хората от заобикалящата ни среда не си пъхаха носа в работите на другите, а се занимаваха със своите собствени цели и задачи. За съжаление обаче има доста желаещи да научават истории за познати, непознати, дори за несъществуващи герои. Наричам участниците в разказаните "тайни" герои, защото точно в такива се превръщаме, когато за нас започнат да се разправят какви ли не митове и реалности.