Компютърът няма как да го накараш по-бързо да обработи информацията. Нито телевизорът по-бързо да превключва програмите. Машините си имат определени параметри и капацитет. Дори и животът ни да зависи от това, няма да заработят по-бързо. Човекът обаче е друго нещо. Ако се налага, той е склонен да поема още и още товар – повече количество работа за по-кратко време. Докато накрая започва да дава заето. Кои са първите сигнали на преумората? Онези червени лампички, които ни казват, че е време да поспрем, да поуспокоим топката, да починем.

Искам да съм вдън гора, наоколо само тишина и зеленина, без жива душа. Когато съм преуморена от информация, от хора, от комуникация и въобще динамиката ми идва в повече, винаги този образ-мечта изниква в съзнанието ми. Самотен остров, еднакво безлюден, върши същата работа. В същото време прекрасно знам, че ако наистина попадна на подобно място повече от половин ден, ще се уморя от безвремието там.

Забравяме дребни неща, дори се случва да влезем в стаята и да не помним защо сме тук и какво трябва да вземем. Оглеждаме се безпомощно, но ни са нужни минута-две да превъртим лентата назад, за да си спомним какво търсим. Това е сигурен знак, че преумората е взела връх. Многобройните задачки, които трябва да изпълним и подробностите за помнене са довели до блокаж на мозъчната машинка. Спешно е необходима почивка.

Преумората, а и напрежението в работата, могат да доведат до депресивни състояния, в които дори не си даваме сметка, че сме попаднали. Един от най-сигурните знаци е, когато изчезне интересът ни към обичайните дребни неща, които досега са ни били безкрайно приятни. Човек е духовно жив, докато духът му търси, интересува се, вълнува се. Усетите ли, че обичайната за вас магнетична сила на книгите се е изпарила, любимият сериал е скучен, безметежното бъбрене с приятелка не ви блазни, дори не чувате какво ви разказва детето за детската градина – имате нужда от рефреш. Направете нещо различно от обичайното ежедневие, близка екскурзийка, пикник сред природата, за да освежите и събудите за нов живот сетивата си.

Прекомерното спане, като подсъзнателно бягство от действителността. Или пък безсънието, при което призори изтощени се унасяте. Събуждате се уморени, без сили. Неудържим апетит или обратното – нищо не можете да сложите в устата си. Често, досадно главоболие. Това са все знаци или на преумора, или дори на депресия. Ако хубавата почивка не помага, и консултацията с лекар не е вариант за отхвърляне.

Илюзорно е усещането, че можем да свършим все повече работа до безкрайност - ако си разпределим още по-добре времето, ако по-малко спим, ако си вземем малко работа за вкъщи, ако се организираме още по-добре... Всичко си има своя предел, дори нашите сили. А и всяко нещо се прави с по-голяма лекота и се случва по-качествено, ако сме отпочинали, в кондиция, без да префорсираме тялото и душата си. Нека не надценяваме силите си, защото дори за известно време да успяваме да балансираме с многото дини под мишница, ще дойде моментът, когато ще изпушим. А и нито ще свършим цялата работа на света, нито светът ще свърши с нас. Единствените потърпевши може да сме само и единствено ние, а не го заслужаваме.