След поредния телевизионен репортаж за проверки върху качеството на хляба, си помислих – какво би станало, ако започна да си го правя сама. Така поне ще знам точно какво има в него, какво всъщност слагам всеки ден на масата.

До този момент винаги, щом видех уреда хлебопекарна в магазините, съм си мислела едно и също – и без това съм толкова заета, само това остава – да взема да си приготвям и хляба – продуктът, което всеки си купува. Винаги съм смятала, че домашното приготвяне на хляб е нещо, което отнема много време и усилия. Слава богу, този мой мит, бе напълно развенчан. Нужни бяха най-много 3-4 минути, за да „сложа“ хляба. Оказа се, че съществува неподозиран проблем – качеството на брашната. Далеч не всички уж „бели“ брашна са такива, но по пътя на пробата и грешката човек може да намери брашно, от което става наистина бял хляб. Има обаче няколко прости, но безотказни правила, които гарантират хубавия хляб, приготвен с хлебопекарна.

На всяка цена трябва да се спазва последователността при поставянето на продуктите, като принципът е първо течните съставки, накрая брашното и на финала – маята. Пропорциите не бива да се нарушават, мерните лъжички и чашка са задължителни, а брашното се мери с кухненска везна. В никакъв случай не бива да се отваря машината, докато работи, за да не спадне печивото. За да се запази по-дълго хлябът мек, е важно съхранението му – да се покрива с кърпа, например.

Сега у дома ядем хляб, направен само от брашно, вода, сол, захар, олио и мая. Отначало слагах в него разни допълнения- слънчогледови семки, подправки, но накрая вкъщи решихме, че автентичният вкус само и единствено на хляб е най за предпочитане. Ала винаги има място за експерименти, ако човек е настроен за тях. При най-бързата програма хлябът се приготвя само за час и половина, но е по-сладък на вкус, което едва ли всеки би харесал. По желание малко преди готовност, можете да намажете хляба с жълтък и да поръсите със сусам или маково семе.


Дълго се колебах дали от домашно направения хляб стават пържени филийки – стават и то превъзходни, а препечените на тостер нямат равни. Да не говорим за вълшебната миризма на току-що опечен хляб, докато той се приготвя – мирише на дом, на уют, на храна и за тялото, и за душата.

Уредът прави освен това лесни и хубави сладка от всякакви плодове – само от захар, плод и пектин. Единствено кексовете стават по-сбити, тежки и в този случай класическата технология е за предпочитане. Страхотно удоволствие е да похапваш филийка, намазана със сладко, като знаеш, че и хлябът, и сладкото са домашно приготвени.

Ако се страхувате, че ще започнете да ядете много хляб, защото е по-вкусен, моят опит показва, че в началото е така, но не след дълго всичко си идва на мястото и похапването на хлебец се връща в предишните си параметри. Дори по-малко, защото този повече засища.

А около Великден всеки ден правех по няколко козунака именно с хлепопекарната – всички до един успешни. В рецептата, с която разполагах, намалих на една трета съставките, за да се получи количество, адекватно на вместимостта на уреда ми - 900 гр. Макар че не сме в сезона на козунаците, ето и рецептата – лесна и с отличен резултат:

В тавичката на уреда сипвам първо течните съставки – яйцата и захарта предварително разбити заедно в отделен съд, прясното мляко, лимона, после сухите – солта, брашното и на финала – маята. Маслото изсипвам по време на месене по съвета на домакинята, ползвала преди мен рецептата, а стафидите и бадемите, когато уредът започне да „пиука“ - знак, че е дошъл моментът за слагане на добавките. Намазвам козунака с жълтък и го поръсвам с ядки преди да започне печенето – този момент става ясен от инструкциите в книжката, където е описано по колко минути е месенето, втасването и печенето при всяка програма. Тъй като нямам специална програма за козунаци, избрах най-продължителната – в моя случай това е за френски хляб 700 г – 3.40 часа, следвайки логиката „колкото е по-дълго, по-добре“.