- Няма смисъл, никога не се печели от това…
- Е, как, бе, много пъти сме взимали играчка!

Действието се развива пред една от онези машини, в които пускаш стотинки, за да се опиташ да извадиш някоя плюшена играчка с нещо като кука, подобна на паяк. Първата реплика е на жената, която е наоколо и разхожда малко момиченце, а контрааргументът е на съпруга й, който със светещи от любопитство очи, няма търпение да изпита удоволствието от играта. Сигурно същото може да се види и в обратната конфигурация, жената да иска да играе, а мъжът – не.

Не случайно креативните компании държат много на това служителите им да се забавляват и да се чувстват в спокойна среда по време на работа. Игровият момент във всяко едно нещо го прави по-интересно и ускорява процеса на създаването му.

Понякога забравяме да се забавляваме и отиваме далеч в другия край на линията, където всичко е прекалено сериозно, нещата опират до кокал и всяка стъпка е жизненоважна. Подобни напрежения не ни помагат, не ни правят по-продуктивни или отговорни, а само усложняват действията ни и нагнетяват неудовлетвореност.
Да намираме забавление и да преоткриваме детското в себе си в ежедневието си е въпрос на съвсем малки стъпки и едно голямо “Да” на лекотата.


Всеки, който е споделял бисквита с някой малчо или е играл на криеница с него, знае колко облекчаващо и зареждащо действа това.

Какво могат децата, което ние сме забравили?

Да бъдат с цялото си същество в мига

Да взимат и отдават тук и сега

Да забравят лошия опит и много бързо отново да се връщат към радостта

Това да не се взимаш винаги много насериозно е като мехлем за напрегнатите ни сетива и размисли. Дори и да си мислим, че обстоятелствата не ни дават избор, всъщност ние имаме нещо, което никой не може да ни отнеме – начина на възприятие на ситуациите.

Колкото по-често си позволяваме да се изправяме пред нестандартни и непривични модели на мислене, толкова по-силна става способността ни да приемаме нещата с усмивка.

Играта ни зарежда с нови и нови схеми на поведение, които са приложими извън нея и разширяват мирогледа ни. Умението да се забавляваш, докато правиш нещо, си личи в крайния резултат.

Освен стандартните игри, любими на всички, които можем да отнесем повече към раздел “Спорт” съществуват и игрите с общоприетите правила. Това да правиш нещо в необичаен ред и да размиваш границите между реалност и фантазия си е чиста проба хапче за “за хора, които не искат да пораснат”. Пробвайте сами, поставете се в необичайна роля, обърнете сериозността с главата надолу и се наслаждавайте на резултата – със сигурност гледката е съвсем друга.

Умението да играем ни дава свобода, не ни обвързва с цели и най-важното – произвеждаме ендорфини, ура!