Тревоженето може да е от полза, когато ни подтиква към реакция и навременни действия при решаването на някой, но когато оставим притесненията да ни надвият и драматичните сценарии в главата ни да вземат връх, тревогата се превръща във вредна пречка. Пречка, която сами си поставяме и съответно сами трябва да си преодолеем.
Непрестанните съмнения, притесненията и всички неприятности, които връхлитат след тях, ни обездвижват, ослабват и смаляват. Те изпиват емоционалната ни енергия, объркват ежедневния ни живот и постепенно бъдещето ни.

Хубаво е, че макар и трудно, с тревожността можем да се справим, като й отделим малко от психическото си време, за да я опознаем и в последствие обуздаем.

Тревожността на части


Безпокойството успокоява

Постоянното притеснение е ужасно чувство, което ни напряга и прави реакциите ни изострени, а нервите изпънати. В същото време обаче част от нас вярва, че подобно безпокойство дава положителен резултат - може би, само така ще се намери решение или пък грижата за всичко ще осигури пълен контрол.


Убеждение А95

Удивително е как нещо, което ни превръща в странна проява на нас самите, много често си съществува почти необезпокоявано в нас.

Горивото на повечето ни притеснения са нашите всевъзможни убеждения и вярвания, били те положителни или отрицателни.

Негативната страна на монетата Тревожност е двойното притеснение. Безпокоите се, че тревогите ви ще надделеят над здравия разум, рано или късно ще ви навредят и така докато порочният кръг на грижите не се затвори.

От друга страна, това което храни тревогата може да бъде убеждението, че чрез нея предотвратяваме проблеми, избягваме лоши събития и намираме правилните решения.

Въпреки че първият вариант изглежда по-страшен, вторият е много по-опасен. Така е защото ако наистина вярваме, че прекомерната загриженост и безпокойство ни предпазват, то отърваването от подобен навик става задача с повишена трудност.