Промяната на бъдещето ни не е нещо загадъчно и окултно. Механизмът е съвсем прост и ясен. Нещо като в епизода, в който Алиса започна да се дави в собствените си сълзи, които беше изплакала, когато беше с около метър по-висока. Накратко - каквото посееш, такова ще пожънеш.

Отдавна в много филми и книги се говори за това как реалността е такава каквато я виждаме и такава каквато я изменим според собствените си представи, нагласи и мисли. Всички вариации на тема “Всеки е ковач на собствената си съдба” водят в една посока – към нас. От собствен опит знаем, че всичко около нас иска грижа и култивиране, за да се развива. Със същото старание, с което се грижим за физическите и материални страни на нещата, можем да се погрижим и за мислите си.

Няма нищо по-истинско от това да вярваш в нещо безусловно. Това обгръща начинанието ти с толкова живителна сила, че потенциалът от него да излезе нещо достойно за възхищение е голям.

Настоящето е възможността ни да дадем ново начало, да започнем пътя си към мястото, на което след време искаме да бъдем. Защо обаче понякога отказваме да напълним нашето “сега” с положителни мисли, които в бъдеще да срещнем и да ни окуражат да продължим напред?

Пречките са няколко:

Свикнали сме да мислим, че прекалено хубаво не е на хубаво.

Не дръзваме да тръгнем към мечтата си, от страх да не се провалим.

Боим се от това, че колкото и позитивно да мислим има независещи от нас обстоятелства, пред които рано или късно ще се изправим.

Аргументите в полза и на това да бъдеш по-внимателен с хубавите мисли, все да очакваш нещо лошо да се случи разчитат най-вече на изначалния ни страх от неизвестното. Само дето в тях не се споменават и другите две сили, които ни движат напред – любопитството и вярата.

Всеки сам избира на кое да се довери, а често пъти сме водени и от трите фактора наведнъж. Каквато и да е мотивиращата ни сила обаче, със сигурност оптимизмът може да направи чудеса. Ведростта е като сок за мислите и намеренията ни. Без нея те стават сухи и лесно чупливи. Много по-полезно е да подходиш към нещо с усмивка отколкото да започнеш с противопоставяне, страх и лоши сковаващи мисли. Когато искаш нещо да се случи и вярваш в него, първата стъпка към твоите желания е ведрото ти отношение към тях. Защото засаждането на оптимизъм е лесно и струва съвсем малко – една добра дума и една усмивка.