Да си жена и шеф едновременно отдавна не прави на никого впечатление. Само дето по правило жените са в доста по-трудна ситуация, дори и заради неизбежното жонглиране между задълженията към семейство, деца и повишените служебни изисквания. Да не говорим за излизането в майчинство и прочие женски усложнения по пътя на кариерата. Но това е друга тема. Помагат или пречат особеностите на женската ни природа в изпълняването на мениджърски функции? Отговорът няма как да е еднозначен, още повече че всяко обобщение е погрешно. Въпреки това има типично мъжки и типично женски качества, както и модели на поведение, характерни за всеки от половете.


Кои типично женски особености са в помощ на дамите-началници?

Мекотата, заложена в женската природа. Не тръгваме по мъжки непременно с рогата напред, не приемаме всяка проблемна ситуация като на война.

По-голямата ни комуникативност, способността да общуваме. Това прераства в неуморност при изясняване на собствената позиция, обясняване и пак обясняване, убеждаване на другата страна с доводи.

По-компромисни сме – в по-голяма степен сме готови да приложим принципа на танцовата стъпка „две напред едно назад“, като сме с ясното съзнание, че въпреки лекото отстъпление, е по-важно да не изгубим вярната посока.

Подчиненият повече може да се довери на жената шеф и тя да го разбере, когато той има лични проблеми и те му създават временни затруднения в работата.

Жените са по-отговорни, изпълнителни и точни, когато поемат някакъв ангажимент.


Кои женски качества им пречат?

По-голямата ни емоционалност, стигаща до нервност. Това нагнетява атмосферата сред екипа, създава чувство за несигурност и напрежение у всички.

Дребнавост и педантизъм. Жените в по-голяма степен отдават значение на детайлите и подробностите, отколкото мъжете.

Заяждането – това е особеност на жените, която пряко кореспондира с емоционалната им природа. При нас има по-голяма опасност да не сме обективни в преценките под напора на емоциите.

За жените-шефове повече, отколкото за колегите им мъже като че ли е важно да държат нещата под пълен контрол, което пречи, когато работата е с по-творчески характер.

Добрите страни на мъжа ръководител, които не е зле да „заемем“ от другия пол:

Те са по-широко скроени, гледат на нещата по-наедро, не се задълбочават в подробностите. За мъжете-началници е важно следването на генералната линия, подробностите в по-голяма степен оставят на подчинените и така им предоставят повече самостоятелност и свобода.

Мъжете-шефове са по-ларж. Ако работата върви, те не насилват нещата, дори са склонни да мързелуват и да оставят подчинените им да се оправят сами.

Те са по-уравновесени по принцип, ала ако бъдат разгневени, гневът им може да е по-страховит, докато при дамите-началнички той има по-истеричен оттенък.

Каквото и да говорим, има приказка, че хубав началник няма. Казано по друг начин, това означава, че той е длъжен да изисква от по-ниските нива служители, защото пък над нашия шеф има по-висшестоящи, които изискват от него. Или над началника ни стоят техни величества пазарът и клиентът. Ако бъдат пренебрегнати – сме изхвърлени зад борда. И още – човек така е устроен, че винаги има нужда леко да бъде попритиснат, за да работи по-усърдно, отговорно и енергично. Творчество, екипност и удоволствие от работата са хубави неща, без които няма как това, което професионално правим, да бъде истински успешно, но работата си е работа. Това означава, че редом с удовлетвореността от нея, има и срокове, има количествени и качествени изисквания. На помощ идват професионализмът, опитът и самодисциплината. А шефът – независимо дали е мъж или жена, е човекът с когото дори да сме в приятелски отношения, не бива да забравяме, че той е длъжен да изисква от нас. Така че „приятелството е приятелство, но сиренето е с пари“, т.е. работата си иска своето и ние трябва да го дадем, ако искаме да сме в играта.