Раждането разтърсва цялото ни същество из основи. Изведнъж се изменя не само посоката на животът ни, но и самия му смисъл. Вече не съществуваме за себе си, а за малкото същество в нашите прегръдки. Затова умората от безсънните нощи, часовете непрестанен плач и стомашните колики могат да бъдат изтрити само от една беззъба усмивка или докосване на миниатюрните пръстчета. Всички трудности са без значение щом това малко чудо се нуждае от нас и ние сме целия му свят! Макар тази зависимост трудно да се тълкува като любов... времето и отделените грижи могат да я превърнат в такава – искрена и вечна.


От раждането до 6 месеца
В първите месеци от своя живот новороденото се нуждае не само от нашето мляко, но и от цялата ни самоотверженост. Уморително? Не толкова. Защото точно, когато сме на прага на силите си, лицето на малкото същество се озарява от най-очарователната усмивка на света. Но дали е адресирана точно към нас?

Някои деца се усмихват още от първите дни на живота си и няма значение, че тази усмивка няма конкретен адресат. Мъниците просто се усмихват на живота. Тези мимически съкращения играят важна роля в изграждането на емоционалната връзка между майката и детето. Освен това са най-добрия лек срещу следродилна депресия и преумора.

Но най-силна връзка между майката и детето се изгражда по време на кърменето. То е много повече от хранене. Докато суче малкото същество внимателно се взира в лицето ни. Инстинктът му подсказва, че ние сме най-важният човек в неговия живот. И докато гласът и миризмата ни са му познати още от утробата, то тепърва изучава чертите на лицето ни.

Потребността на детето да бъде възможно най-близо до своята майка, да чувства топлината и биенето на сърцето й, е изключително важно през първите месеци на живота му. Така то се чувства в безопасност и изгражда доверието си към света.

От 6 до 12 месеца
В този период детето започва постепенно да се осъзнава като отделно от своята майка същество. Това откритие оказва голямо влияние върху психиката му. Сега мъникът остро реагира при раздялата с мама, тъй като за пръв път осъзнава, че тя не е даденост. Затова радостта от близостта с нея не може да се сравни с нищо и той емоционално демонстрира своята привързаност. Истина е обаче, че тези чувства понякога карат детето да страда и да изпитва безпокойство.

Сега всяко „довиждане” е съпроводена с горки сълзи. Малкото същество знае, че ще се върнем при него, но незнае точно кога. И тази неизвестност го тревожи. Първите раздели не бива да бъдат прекалено дълги, за да дадем време на детето да привикне постепенно с отсъствията ни.

В същото време децата започват да се боят от непознатите хора. Леля Мария е добра и мила жена, която обожава децата. Но вашето мъниче се разридава, когато й го оставим да го погледа за час. Сега светът на детето се дели на познати...и всички останали лица. А когато ние не сме до него, всеки непознат му напомня за нашето отсъствие. По този заобиколен начин то демонстрира своята привързаност и любов.