Детето обаче не винаги изразява своите чувства като ангелче. Понякога те се доближават до агресията. Ние сме незаменими за него, но не винаги сме му на разположение и то ни „наказва” за това. Тоест, малкото същество вече е открило не само любовта, но и произтичащото от нея страдание. Например, ако е прекарало целия ден с гледачката и ние ужасно сме му липсвали, възможно е да ни ухапе при първият опит да го гушнем. Не бива да наказваме такова поведение, нито да се съмняваме в детската привързаност. Просто още неузряло емоционално, малкото същество иска да си платим за безпокойството, което сме му причинили, но в същото време изпитва огромно облекчение, че отново сме до него.

От 1 до 2 годинки
На тази възраст детето става много активно и вече започва да се стреми към самостоятелност. Но в същото време продължава да се нуждае от мама. Тези две потребности не е лесно да се съвместят и затова детето ту ни отблъсква в търсенето си на свобода, ту настоява за близост. В този сложен период трябва да проявим повече търпение, гъвкавост и дори хитрост. От нас се изисква оригинален подход за разрешаване на сложните дилеми, в които нашия малчуган изпада. Но въпреки стремежът към независимост, които демонстрира, трябва да бъдем уверени, че неговата любов към нас постоянно укрепва. При най-малката неприятност, той ще се втурне отново за помощ при нас. Защото знае, че мама го обича безусловно и може да проявява своите слабости на воля. За да става все по-самостоятелен и независим, мъникът се нуждае от надежда опора, която може да му дадем единствено ние.

За детето на тази възраст ние сме не само обект на любов, но и основен пример за подражание. Затова трябваме да внимаваме за думите и постъпките си. Сега мъникът се опитва да копира нашата интонация и мимика, слага си от маминото червило и се намъква в любимите ни обувки с токове. Имитацията е едно от условията за правилно развитие, но също така и израз на любов, защото ние хората подражаваме само на тези, които обичаме.

За съжаление, тежка е царската корона. Като основен обект на детската любов, ние трябва и да търпим всички капризи на своето чедо. Но защо именно със своята любима мама то се държи като малко дяволче? Защо й устройва истерии в супермаркета - поведение, което не си позволява с никой друг член на семейството. Ако на детето му се отдава да отговаря на изискванията на другите възрастни, то смята, че пред нас може да покаже всичките си магарии. Това, колкото и абсурдно да звучи, също е свидетелство за неговата любов и доверие. Да се държи „прилично” на него му коства неимоверни усилия и единствено пред нас си позволява да се отпусне. А на нас ни остава не простата задача, да останем любяща и търпелива мама във всяка ситуация.