Колегата-скатавка е истинска напаст, най-малкото защото останалите трябва да му свършат работата. Той ги използва и като хора, готови да помогнат на колега, и като отговорни професионалисти, които няма да изоставят служебен ангажимент.

Лесен е за разпознаване. Не е задължително да е пълен некадърник или смотаняк. Може дори да е много симпатичен, да е душата на екипа, но да използва чара си именно, за да кръшка от служебното натоварване. Със сигурност обаче това е неконфликтна личност. Който влиза в словесни сражение, се набива в очите на началството и колегите, а така със сигурност няма как да скрие своето бездействие. На служебните събирания за решаване на производствени въпроси той не се обажда. Ако го направи, е само за да каже, че е съгласен. С всичко и всички. Ако получи задача, насочена директно към него, я приема без обяснения, ала не е с нагласата, че той ще я изпълни.

Скатавките на работното място могат да бъдат в няколко разновидности. Много разпространена е фигурата на безличния. Използва принципите на мимикрията в природата. Той се слива с работната среда, дори външно не е характерен с нищо, не говори високо, направо заляга зад компютъра, за да не бъде забелязван или гледа съсредоточено в екрана, но не работи, а чете форуми или е в скайп.

Типът веселяци са душата на екипа, когато сте на служебни партита, но използва умението си да комуникира с останалите, за да бяга по перваза.
Истерично неможещият да се справя с работата е склонен да крещи или да пусне сълзите в употреба, особено ако е жена. Това става, щом на работа стане напечено, поставяват се повечко задачи или му се направи забележка.
Разновидност е проявяващият небрежна незаинтересованост към работните изисквания. Дава го фриволно и първоначално може да си помислиш, че зад тази роля се крие непризнат гений, който за нула време и перфектно ще се справи работа, която изисква часове усилие. Скоро обаче ти става ясно, че всъщност никаква няма да я свърши.

Колегата-скатавка използва различни трикове, с които прикрива бездействието си и симулира свръхнатовареност. Бюрото му е затрупано с документи, цари безпорядък. Ако му поискате нещо, той изпада в неуспешно лудо търсене, заради версията, че не може вдигне глава от работа.
Ходи напред-назад винаги с документи, никога с празни ръце и се прави на зает.

Зад леката нервност, раздразнителност и пускането на шумни въздишки, крие нищоправенето си. Това е фасадата, зад която отглежда мнимата си заетост.
Изтъркан номер на симулиращия свръх ангажираност е да оставя телефона дълго да звъни преди да го вдигне. Щом го стори, говори кратко, отривисто, защото уж няма време.

Трябва да си признаем, че колкото и да харесваме работата си и да сме отдадени на нея, всеки има по-активни моменти и такива, когато повече се отпуска. Не можем винаги да бъдем на педал. Има цяла теория за работната ни кондиция през различните дни на седмицата – казват, че в сряда, като ден от средата на работната седмица, стигаме върховата си форма. Не случайно на петъка, като последен ден, му е излязло име, че е „ден на майстора“. Тогава сме по-лежерни към служебните задачи. Така че, ако нямате пред себе си типичната целогодишна скатавка, не бъдете прекалено взискателни. И вие понякога ще изпаднете в състояние на лека леност.

Но както във всяко нещо от първостепенно значение е дозата. Така е и при отпускането на работа. Ако обаче човекът край вас се скатава нон стоп и то за ваша сметка, не се оставяйте. Все пак една душа носите, а и една заплата получавате. Ако колегата ви твърде често прехвърля задълженията си, често се измъква под разни претексти – веднъж ще ходи на зъболекар, друг път ще поправя колата, трябва да му противодействате. Спокойно, но твърдо.
Ако все пак поемете негова работа, изисквайте да ви върне реципрочно на жеста. Изисквайте ясни, точни, конкретни неща. Бъдете настоятелни.
Имайте твърдостта да откажете директно.

Неприятната работа вършете на ротационен принцип, като всички се изреждат, правете график – така ясно ще се вижда, ако някой кръшка.
Пазете се от криворазбрана колегиалност под формата на вечно покриване пред шефовете. Обикновено тези хора злоупотребявят с това.
Стремете се към ясни правила, задължения и отговорности.

Понякога да отстояваш собствените си интереси на работното място не е никак лесно. Но има граници, които не бива да оставяме да бъдат преминати за наша сметка. Ако сме ценен кадър, добрият ръководител ще се ориентира в ситуацията и ще вземе мерки. Ако нещата не се развият така, мерките ги взимаме ние. Ще ни излезе името на серт човек, но това е за предпочитане пред образа на мекушавния, когото всички товарят безогледно, а дори не го уважават.