Есента се смята за антипод на всичко онова, което носи лятото – на неговата дързост, приключения, опит за сбъдване на мечти. Всъщност от край време ние хората асоциираме този сезон с печал, раздяла, финал на нещо си, дълги дъждовни облачни дни, изобщо с негативни емоции.

Всъщност, както повечето неща и неприятният начин, по който есента влияе на настrоението и самочувствието ни, е у нас самите, в главите ни. Ако успеем да съзрем хубавото в този нов сезон, да посрещнем с положителна нагласа промяната в климата, в пейзажа и във всичко около нас, ще спечелим енергия и вътрешно щастие.

Листата падат и започват да гният, денят става по-кратък и сумрачен, животът в природата забавя ритъм. В кръговрата на сезоните есента носи посланието за тленност. Колкото и да е печално това по принцип, не е никак лошо дори и по този начин да си припомняме, че сме тленни, че сме за кратко на тая земя. Това е много стойностна мисъл, ако от нея бъде извлечено позитивното. Тя може да ни накара да ценим неповторимостта на всяко нещо – проскърцването на дървото, преминаването на вятъра покрай лицето ни, гласчето, извикало: „Мамо“, което ще разпознаем сред безброй други.

Есента е край на топлото време, начало на застудяване, дъждове, мъгли. Да ценим все по-редките слънчеви часове, осъзнато да се раздаваме на тези прекрасни моменти.

Новият сезон ни принуждава да сменим гардероба си. Да извадим позабравените по-топли дрехи, оглеждайки се за важни липси, да попълним гардероба с нещо необходимо и красиво. Промяната във външния вид е винаги стимулираща.

Есента е времето, когато имаме възможност да се върнем към любимите си занимания на закрито. Да четеш книга в топлата стая, а навън да вали, да се боричкаш с децата, да си разказвате интересни истории на чаша вино с любимия, всички заедно да гледате хубав филм и още безброй може би не особено оригинални, но затова пък безценни преживявания. Лятото с изнесения навън живот, разходки и заседяване по кафенетата на главната улица ви е поизяждало от времето за тези прекрасни занимания.

Изпитваме носталгия по топлото, слънчево, разголено и щедро лято. Спрямо него есенната е мъдра, тиха, носталгична и склоняваща ни към осмисляне на преживяното. Първо мъдростта и вглеждането в нещата имат имат своите безспорни предимства. Те са задължителното условие да живеем осъзнато. Освен това имаме нужда от редуване не само на сезони и температури, но по същия начин редуване и на отношението ни към нещата от живота – при едни обстоятелства се втурваме да живеем страстно, на екс. При други пристъпваме плахо, със симпатична неувереност, трети подлежат на осмисляне.

Есента излъчва нега, носталгия, лека меланхолия. Ами да й се насладим, да оставим да проникне в нас, вместо да й се съпротивляваме и да се оплакваме, че се чувстваме дискомфортно. Може би мъничкото тъга е щипката подправка, която би придала особено очарование на дейния ни, пълноценен живот.

И ако все пак е много по-лесно да харесваш прекрасната природа през ранната есен – това лудо втурване на цветове и техните нюанси плюс меките непарещи, а галещи слънчеви лъчи, то с депресиращата късна есен положението е наистина трудно. Не е лесно да се справим с върволиците дъждовните дни и прихлупено ниско небе. Липсва ни повечето светлина, часовете прекарвани на открито. В тази ситуация ни остава спасителната мисъл, че колкото и да е мокро и неприятно навън, толкова у дома е сухо и топло, там ни чакат и обичат.

Същият принцип на контраста – навън студ и мраз, вътре – топлина и уют, ще ни подаде ръка и през зимата, когато на помощ идват и многобройните, вълнуващи празници. А времето, дори и да влияе на настроението, няма как да влияе върху нашето щастие. Съумееш ли да си щастлив и доволен въобще от живота си, тогава сезоните са само фон, без съществено значение.