Губите се в непознати градове, трудно се ориентирате по карта, не можете да намерите колата си в големите паркинги, никога не знаете накъде е север и накъде запад? Не се тревожете, вие сте типичната жена.

Сами сме забелязали, че ние жените се ориентираме доста по-трудно в пространството, отколкото мъжете. Учените търсят корена на проблема в различните посоки на еволюция на мъжкия и женски мозък през хилядолетията. Мъжът-ловец не е имал избор – за да намери животното, да го преследва, убие и накрая успешно да го донесе в пещерата още в праисторически времена е трябвало отлично да се ориентира в гори и полета по знаци, миризми, слънцето и звездите, да познава посоките на света. Било е въпрос на оцеляване на човешкия вид. Жената е имала основна задача да отглежда потомството, да приготвя храната и нейните излизания извън дома в търсене на плодове и билки са били все пак на близки разстояния. И в по-късни времена положението не става по-различно. Мъжът е не само ловец, но и пътешественик, откривател на нови земи, строител, който трябва да си представи разположението на гредите и камъните в пространството, ъглите и наклоните, под които да се поставят. Жената векове наред прекарва времето си в затворените пространства на къщата, а излизането на улицата е под нечий контрол или е най-много до църквата.

Затова и има професии, които си остават все пак типично мъжки. Рядкост са жените авиодиспечери, мореплаватели, свръх добрите жени- архитекти и въобще изявяващи се в сферите, които изискват бързо ориентиране в пространството и преобразуване на двуизмерния модел на картата в триизмерен. Мъжете се прехласват по спортове, свързани с движение на топка в пространството – футбол, баскетбол, билярд. Освен това те са повече логични, което им помага в ориентацията. Жените сме повече емоционални, което се явява пречка.

Една от причините да не се ориентираме добре в днешно време е, че просто не винаги ни се налага да разбудим тези си сетива. Когато не си сам, а с друг човек, си склонен да се оставиш на него и не полагаш достатъчно усилия да запомниш пътя за обратно. Установено е, че за да се ориентират по-добре, жените обичат да използват запомнящи се обекти. За да подобрите вашата ориентация, особено когато неизбежно трябва да се справите сами, използвайте този метод. В непознат град запомняйте характерните сгради, площадчета, паметници и дори магазини, край които сте минали, за да не се объркате.

За пространствената ни ориентация отговарят теменната и префронталната област на кората в двете полукълба на мозъка, но най-активно участва дясното полукълбо. С упражнения и тренировки можем да го активираме.

Рисуването тренира зрителната ни памет – запомняме образа и го пресъздаваме на хартия;
В ранна възраст помага решаването на задачи по геометрия и чертане;
Трениране на триизмерното мислене се постига чрез бойни изкуства;
Чрез излетите сред природата и шофиране се упражняваме върху цели и разстояния, както и определянето къде точно се намираме;
Важно е до колко сме мотивирани да открием дадено място – твърде е възможно подсъзнателно да не искаме да стигнем там.

За щастие съвременността ни предоставя все повече улеснения в навигацията. Джипиесите вършат перфектна работа. Ако професията ви е свързана с много пътуване до не винаги познати места, ползването на джипиес ще ви спести много неприятности.
За по-лесното ориентиране са измислени табелите, надписите и прочие помощни указателни средства. Факт е, че в цивилизованите европейски страни те са направени перфектно – сложени са на възлови места и по съвсем лесен начин те ориентират. За жалост, у нас важат принципите на праисторическата гора. Макар да не се налага да се ориентираш по слънцето и звездите, то трябва да караш на питане. По нашите земи важи принципът „С питане и до Цариград се стига“. Пример за тези абсурди е, че в европейска столица на втория ден успях да се ориентирам съвсем сполучливо при ползването на метрото, а от пръснатите из града метростанции можех да стига на практика до всяка точка. Още с кацането на летище София обаче нямаше как да разбера кой автобус е за автогарата, просто защото никъде нямаше информация, надписи, табели. Спаси ме отново вечната нашенска панацея – питането. Пак пътниците от автобуса ми казаха къде да сляза, за да сменя превозното средство, защото в него нямаше схема на автобусната линия. Парадокс – перфектно се оправяш в чуждата държава, където не знаеш езика, но изпадаш в цайт нот у нас, където нищо не подсказва накъде да поемеш. Да не говорим за масово липсващите табели по родните пътища – коя посока към кой град отвежда. Така че ако един от признаците на цивилизованост е състоянието на тоалетните в дадена страна, вторият според мен е изобилието на информация, която се предоставя на хората, за да се ориентират.

Ала независимо дали сте таланти в ориентирането или това е слабата ви страна, не се плашете да пътувате и да опознавате света. Навсякъде ще се намерят добри хора да ви упътят. А и колкото повече се поставяте в ситуация, толкова ще ставате по-добри и горди със себе си.