И от двата стереотипни представи за „стара мома” – на необвързаната 35 годишна и на педагожката на 50, става ясно, че годините играят крайно несъществена роля. Клишетата, които обграждат образа на „старата мома” и които тя самата си приютява, също показват, че да заслужиш това прозвище не е само въпрос на години, а на манталитет и вътрешна нагласа към любовта, секса, семейството и децата.


Но кои са тези „стари моми”, които, макар и млади, заслужават прозвището си?

Старата мома е недоволна, неудовлетворена и го навира в лицето на всички. Тя критикува охотно всички и всичко. Особено на прицел са и мъжете, целокупното мъжко съсловие, на което всички представители са „една стока”. В същото време, разбира се, не обича да бъде критикувана за начина си на живот и заявява, че това е защото не е намерила „подходящия”.

По отношение на „подходящия” тя е права – не го е намерила и няма и да го намери, защото той не съществува. Мис Каприз е нейното истинско име. Все нещо не и харесва у някой, осмелил се да я доближи. С времето изискванията и стават все по- високи, а претенциите и – все по- дребнави.

Старата мома се оказва и неспособна да се справи със самотността. Това е чувството, което сама поражда. То не е непременно самота. Това несправяне я озлобява и заслепява, пречи и да види истинските причини и смята единствено другите виновни затова, че тя е сама. Тя не поглежда в себе си и не смята, че причината може да е в нея и нейното отношение към света и мъжете в частност.

„Старата мома” не харесва компромисите и общо взето не обича да се съобразява с никого. Цени свободата си прекалено високо и не умее да се отпуска, дори и да и се иска понякога или с някого. Тя е недостъпна като средновековна крепост и също толкова закостеняла в разбиранията си за мъжете, брака и семейството. И нямам как да не е, след като не допуска никой да я опровергае.

По отношение на секса, изглежда тя е оперирана от сексапил. Просто не го излъчва. Част от сексапила е стремежа да се харесаш и да направиш впечатление до степен, че да предизвикаш определени желания и помисли у срещуположния пол, поведението ти да създава такива очаквания отсреща. Тоест мисълта за секс с някой, който не е „идеалният” или „подходящият” не бива да е чак толкова далечна. Дори сексапилът на „ледените кралици” е добре контролиран и те знаят кога да се отпуснат. Грижата и разбиране нуждите на тялото, необходимостта от канализиране на енергията чрез секс – всичко това сякаш отсъства. А знаем, че с яденето идва апетита.

С цялостното си поведение тя сигнализира: „Добре съм си така, другояче не ми харесва и не искам. Самодостатъчна съм си, защото съм видяла, че достоен за мен няма. Нямам нужда от никого, не ми е нужен мъж да се почувствам добре, не разбирам и защо се отдава такова значение на секса, мога и без него.” Това е сигналът, който тя изпраща и който отблъсква другите, мъжете особено. И това е сигнал, който може да бъде и на 30 годишна, и на 40 годишна, и на 50 годишна жена. И ако опитите да бъдат покривани нейните претенции в някаква степен е игра и дори може да съществува възможност това да стане в края и, самодостатъчността на „старата мома” е най- отблъскваща. Защото привлекателността се крие в уязвимостта, в допускането, в нуждата от друг, от споделеност и взаимност, която той ти дава.

И нека не бъркаме необвързаната жена със „старата мома”, макар границата лесно може да бъде прекрачена. Едната е просто жена без връзка в настоящия момент, другата – с почти нулеви изгледи за такава. Освен ако не промени нещо в себе си. Което си е напълно възможно, нали?!

Етикетът „стара мома” не е присъда, макар някои все още да го раздават именно като такава. Защото във времена на относителна полова равнопоставеност не можеш да отнемеш професионалните постижения на една жена, цялото и трудно постигнато самочувствие и гордост на успял човек, осъждайки я със: „Абе всичко и е наред, ама е вече стара мома и никой не я ще”. Важен е ъгълът – дали само- стоенето е съзнателен избор или резултат от погрешна нагласа, проблеми със самооценката и емоционална фригидност.