Любов като на война

Защо обичаме да се дразним?

Hera.bg

Наталия Мариова
Виждали ли сте двойки, които никога не са на едно мнение и около тях винаги всичко е огън и жупел? Спорят ожесточено, изглеждат така, сякаш наистина се мразят и въпреки това са неотлъчно заедно и са странно щастливи в шантавите си отношения? И ако за околните това е страшно дразнещо и буди недоумение, за тях е начин на общуване и сякаш наистина им харесва да се вбесяват взаимно от сутрин до вечер...

Ако се разпознавате във въпросното описание – честито! Попадате в графата „Най-обичаме да се дразним” и ви чака голяма битка – най-вече с желанието да продължите тази игра и да я издържите докрай.

Те винаги спорят. За каквото и да е – за това от кой магазин ще пазаруват, къде да прекарат отпуската си или за неща, които изобщо не ги засягат. Повлечени от желанието да докажат, че са прави и да се окажат победители в спора, те дори забравят причината за възникването му– важното е да го правят, „заради спорта”. Накрая обаче често остават сърдити. Дори да се помирят временно, това е просто затишие преди следващата буря.

Размяна на реплики. Злобни забележки, закачки, дори обидни думи са нещо обичайно за такава двойка. Милите романтични обръщения и преплетените ръце просто не са за тях – те се сръчкват, борят се подобно на малки деца и това е най-висшата им проява на нежност и любов. Можете да ги видите да си разменят гневни погледи и хапливи думи, но не и щастливо прегърнати – те просто нямат време за това!

Вадене на кирливите ризи. Все гледат да се упрекнат взаимно за недостатъците си, злопаметно вадят от архива стари случки, които да послужат за аргумент в тяхна полза и тъй като много добре се познават, прекрасно знаят кое ще подразни другия и не се поколебават да го използват, за да се насладят на реакцията му. Ако се „върже” и се включи в играта, прекрасно – още един повод за задоволство...

Но защо го правят?

Колкото и да е странно, този тип двойки подхранват и поддържат отношенията и страстта си именно по този нелеп начин. Тръпка, адреналин или просто стил на общуване... в повечето случаи моделът им на поведение се налага още от началото на връзката им и продължава, докато интересът е налице, при това и от двете страни. Борбата за надмощие е просто част от играта, а щом я играят, значи действително им харесва. Възможно е спорът да е средство да си кажат неща, които иначе не биха се осмелили да си признаят – „в спора се ражда истината”, да събудят страстта си или да се подразнят, само за да се утешат след това.. А може би самите те са виждали това от родителите си?

Кога е моментът да престанат?

Когато се появяват децата, защото подобни отношения сериозно могат да ги стресират и объркат. Ще се наложи да заровят томахавките, ако искат да възпитат уравновесени и спокойни, а не невротични личности.

Успешни тактики:

Престанете да се връзвате! Звучи толкова лесно, а се оказва изключително трудно за изпълнение. Още преди да сте чули края на изречението, вече сте се засегнали и нацупили, а дори не виждате самодоволната физиономия на „победителя”, който отново е успял да разпали страстите ви. Усмихнете му се и вие :) Чувството за хумор винаги помага. В крайна сметка срещу вас не стои смъртният ви враг, а човекът, когото обичате, нали? Защо тогава се държите така, сякаш го мразите?

Не забравяйте, че сте от един „отбор” – В спортната злоба няма лошо, но не прекалявайте, за да не нараните партньора си и да стане от играчка - плачка. Покажете му, че само се закачате, но сте на негова страна и може да разчита на вас в трудните моменти.

Изяснете си какво точно делите – Помислете защо ви е необходимо непрестанно да спорите и да се разправяте за каквото и да е и дали не го правите, за да прикриете друг проблем.

Обичайте се – намерете начин да си показвате, че освен да се дразните, можете и да държите един на друг. И оставете глътка въздух на околните да си починат от вас, защото и за тях поведението ви е натоварващо. Не се тревожете – един мил жест към човека, когото обичате, няма да ви развали реномето на непоклатими воини. Защото дори те се нуждаят от своята доза любов...

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=1648