Не за всякa житейска ситуация има готов съвет. Нито пък ако си много мъдър, ще се справиш непременно успешно. Нещата, поднесени от живота, често са като уравнения с много неизвестни – резултатът зависи от характерите и особеностите на хората – главни действащи лица, от значение са явни и скрити мотиви, влиянието на средата, включително и на непреки, но затова пък активни участници. Към категорията на житейските ребуси, които не се решават с готови съвети, е и успешното съжителство в разнородното семейство, където не всички възрастни са родители на децата и не всички деца живеят постоянно с единия родител.

Всяка подобна ситуация е толкова индивидуална, че правенето на обобщения само ще я опрости и изкриви. Общото е, че не е леко за никого – нито за децата, които е нормално да се чувстват много повече объркани и несигурни, отколкото възрастните, нито за големите хора, които дори и да искат да постъпват правилно, не винаги знаят как. И все пак, има принципни положения, които могат да помогнат рано или късно нещата да дойдат на мястото си и да заемат най-малкото устойчиво положение.

Важно е да бъдете добронамерени към не вашите деца, това ще бъде оценено рано или късно. Бъдете търпеливи.

Не им се подмазвайте в желанието си да бъдете харесвани и приети. Това няма да помогне. Бъдете себе си, бъдете ненатрапчиви, времето работи за вас, ако сте добронамерени.

Ако имат желание да разговарят с вас, бъдете на линия. Ако не – отдръпнете се, без да се засягате. Това, че не сте им родител, е и плюс, и минус. Понякога им е нужно мнението на страничен възрастен, който няма да ги осъди, да ги порицае, а само ще им даде различната гледна точка на човек с повече жизнен опит. Друг път те просто имат нужда да контактуват с рождения си родител, да усетят близостта си с него. Няма защо да ревнувате в такива ситуации. Просто приемете, че винаги ще ги има.

Не се правете на родители, неговите или нейните деца вече си имат такива. Идеята не е вие да ги заместите. Ако можете да бъдете възрастният човек, с когото те да са приятели, да разговарят и споделят понякога – това е най-доброто. Ако постигнете просто коректни отношения – и това е приемлив вариант.

Изисквайте да ви уважават. Обичта не се изисква – тя или се дава, или не, а и не е нужно, но уважението е задължително. За да го получите, уважавайте и вие детската личност, целите им, разсъжденията им, дори да ви се виждат понякога неуместни.

Никога не им се присмивайте, не критикувайте прекалено директно. Оставете критиките и разговорите от типа „право куме в очите“ на истинския им родител. Дори да се скарат и разсърдят с него, те бързо ще си простят, но вашите думи няма да бъдат забравени лесно.

В никакъв случай не натяквайте за пари и за всичко, което се прави за детето, което не е ваше. То е детето на човека, когото обичате и това е достатъчно основание да забравите егоизма и дребните сметки. За да е щастлив човек вашият любим, той трябва да е щастлив родител, а това е нещо, в което е нужно да сте до него.

Бъдете сигурни, че проблемите, които имате в общуването с не вашите деца, съществуват и за тях, проявете разбиране.

На доброто обикновено се отговаря с добро, макар че понякога е нужно повече време. Ако смятате, че проявявате добронамереност и търпение, но все пак нещата не се получават, първо погледнете честно на ситуацията – наистина ли е такава, каквато си мислите или неоправдано се самоидеализирате. Може да смятате, че правите всичко по силите си, а да не е така. Ако сте убедени, че няма какво повече да сторите, а отношенията не са перфектни, продължете в същия добронамерен дух и просто приемете нещата такива каквито са. Не всичко зависи само от нас, но в максимата „Да правим каквото трябва, а да става, каквото ще“, има много здрав смисъл.