Времето, което отделяме за себе си не зависи от това колко сме заети. Точно обратното, то се определя от желанието ни да си го дадем, независимо от това колко сме заети.
Свободата няма парична стойност. Не можем да отидем и да си купим свободно време, това което можем е да направим е да не продаваме или раздаваме цялото си време, а да оставим малко за себе си и за своите потребности.

Свободното време и неговите незаменими предимства

Възможност за размисъл. - Когато имаме достатъчно време да преценяваме, оценяваме и избираме, правим информирани решения и това ни дава предимство.

Спокойствие - Ние сме тук освен да се надбягваме с времето и със себе си и за да разберем повече за нас самите и света наоколо. Това няма как да стане когато препускаме с невиждана скорост и пропускаме доста неща по пътя.

Усещане за цялост - Когато имаш време да стъпиш встрани и да погледнеш какво си направил, докъде си, какво ти предстои се чувстваш по-уверен в бъдещето и мотивиран от постигнатите резултати. Миговете, в които си свободен да правиш каквото пожелаеш могат да те заредят и да ти дадат енергия занапред.

Времето, в което не правим нищо задължително и планирано е наистина най-силното хапче за радост и удовлетворение. Интересното е, че ежедневието някак го отхвърля и както нашата култура, така и ние се отнасяме към свободното време като към нещо, което не трябва или нямаме право да си позволим.

Бързам, нямам време.
Днешният ден е денят, в който всички бързат да уловят всички възможни минути, срокове и дати. Като се замислим обаче, как можеш да нямаш нещо, което не ти принадлежи. Дали го имаме или не, времето или представата ни за време, си тече, без да пита дали имаме една свободна минута да спрем и да погледаме случващото се.

Всичко е ориентирано към това да пести време. Сякаш си “освобождаваме” минути, за да ги запълним с поредната задача, играчка, отговорност, а не за да им се насладим. И точно в тази странна бързина пропускаме, че времето не е пари, то е нещо много повече, то е свобода. Да, малцина могат да си позволят толкова свободно време, колкото искат, но всеки от нас има достатъчно ресурси, за да си позволи поне някакво.

Всъщност свободното време е точно за това - за свобода. Вместо нея обаче, когато ни остане някакво време, ние гледаме да го „оползотворим“. И така непрекъснатият спринт във времето, под формата на порочен кръг, продължава, без никаква почивка. Хем търсим свободно време, хем не сме свикнали да не правим нищо и да се оставим на чувството си да ни посочи с какво да се заемем в тези свободни минутки.

Да правим това, от което имаме нужда и да се чувстваме на волана на собствения си живот, дори само за малко, е най-силното ни оръжие. Това чувство на пълнота ни дава сили и ни прави по-устойчиви. В този смисъл да не си вредим, затрупвайки се с прекалено много задачи и да мислим, че свободното време, което сме отхвърлили, няма да ни се отрази. Защото на свободния ум му трябва свободно време.